Цвета Трифонова
 
СТЕНА  НА ПОЗОРА  – СТЕНА   НА  ПЛАЧА
 
Преди 20 години била паднала Берлинската стена и вече били сме се освободили , не сме били вече роби на страха,  на срама и омразата,  дошъл бил краят на  унижения , насилия, грабежи . Били сме станали  цивилизовани, свободни, горди и човеколюбиви граждани на Европа. Аз пък  не съм чула, нито видяла , нито усетила да са  се случили  тези сюблимни заметресения,  срутвания и морални  изригвания в българското пространство . Преживях  един единствен ден на душевен полет, на  окриляваща вяра с  надута като  хелиев балон  илюзия – 7  юни 1990 г. Оттогава насам – 20 години  съм свидетел и потърпевш  на  непрестанно пропадане  към  все по дълбоки и  бездънни  дъна , във  все-по  мръсна  тиня  от мерзост и смрад , от   невъобразима  човешка низост, душевна ,  нравствена  и битова мизерия. И от окрилен, вдъхновен  и оптимистичен наивник  се превърнах в отчаян песимист и мизантроп, прегърнах  девиза на  една  от  мъченическите  емблеми  на България  и мой любим герой -  Георги Марков . Та  ето  го девизът ,  изречен в  драмата му  „Комунисти”, която и до днес не е видяла бял свят на нито една   българска сцена.
"Народ няма! Не е имало и няма! Има някакво географско пространство, населено от индивиди, самосъхраняващи се егоисти, хищни животни, които се дебнат един друг цял живот, и тук-там, като остров, някой се опитва да намери Бога. А свободата? Това е втората най-безсмислена дума, която има в речника! Никой никога не е бил свободен! Вашите философи са го казали, животът се движи от противоречията. Човек никога не може да се освободи от тях, остава вечен роб! Каква свобода!”.  
И други  отровни  заключения   за племето  и народопсихологията  изрича този  блестящ ум и талантлив писател, затова и  му плащат с отрова.     Като   няма   слово и  пример  на доблест -  няма   антидот  на тоталната отрова , с която бавно и полека прогонваха,  убиваха и убиха  всичко  светло, достойно, красиво, родено от  българската земя и българ¬ската майка. За да ни превърнат в това  апатично и  мучащо чалга , безпаметно стадо,  годно за стригане и доене  до кръв  и до бездъх. Стигнахме   предела и  критичнич миг на човешкостта . Днес който още има сили да бъде човек, трябва да вика, да рита , да се изтръгва от  задушаващата  змийска прегръдка като митичния Лакоон  и ако може да тръгне  отново или да падне, както са падали  смелите и  свободните духом  чеда на този народ. Лобните им места  са  жертвениците и светилниците , поради  които родината ни  е оцеляла от всичките си  рабства и изпитания .
 Днес един  скъп приятел, един талантлив, милосърден  и достоен човек се опитва да следва пътя на Бога  и се заклевам, че  не е сам в личната си Голгота . Десетки ръце и души го подкрепят  в терзанията му  и му вярват, защото  винаги  е бил открит  и искрен  и делата му са пред очите ни.  Днес, работещият  денонощно за  духовното  просветляване на своята  нация, радетелят на доброто и справедливостта в  рехавата ни  редица ,  реши да се самобичува  публично, да се самообвинява и разкайва  за младежките си заблуди и прегрешения преди повече от 30 години. Нямаше нужда от това публично аутодафе, защото всичките му приятели знаехме за това. Мен например  ме осведоми за „греха си„ още при  първата ни среща в началото на 2007 г. Но ако  малцина сме  имали достатъчно ум и интелект да  мерим човека по делата му, по живота му и отношението към  хората, да знаем в какви условия сме живяли самите ние  и как сме се променяли и освестявали, то сега той ще попадне  в устите и в лапите на тълпа  от самозвани съдници  и самообявили се  „праведници”. Жадна единствено за зрелища , ожесточена от битието си и от своята посредственост, паплачта  няма да прости на талантливия , а ще  го  залее с кал и злъч,  ще  измъчва  чувствителната му душа,  ще  ранява  и осквернява  чистотата на таланта  и свободата на ума с най долни  прозвища и обиди. Ако успеят  да го сломят със злобата  си, то ще  се пречупи  поредното  пламенно и правдиво  перо на гражданската публицистика , българската култура ше остане без още един  силен  ум, а буренясалата  ни  духовна нива  - без своя  всеотдаен  и безкористен  орач-работохолик . Но кукловодите това  целят – да смачкват и унизят стойностните хора, да се ръфаме  и боричкаме помежду си , докато те  вършеят на тъмно пъклените си  дела. .
АЗ ,  човекът от  сивата маса , не мога  да стоя  безучастно и да гледам мълчаливо това незаслужено страдание, нито да понеса тази всеобща загуба.  Заставам  пред стената  на плача  заедно с него и с Христо Троански , защото и аз съм виновна. Ще се разкайвам, но и ще задавам въпроси , които ги няма  в  писмото- изповед.
Посипвам си главата с пепел, за това, че съм се родила  през лятото на 1944 г. и без да искам съм  цопнала в  най-мръсната историческа локва - и то  не локва ,а океан от  зверства , сълзи и кръв. Оттогава насам и  до този момент  тя е белязала  целия ми живот. Кървавият й белег е съдбовна стигмата, омрачила  духа  ми, труда ми  и всичките ми  дни досега. В тази  жестока и  човеконенавистна яма  трагично погинаха, невидели бял ден ,  почти всичките ми близки, но аз дълго време  не разбирах поради какво се случва това. Посипвам си главата с пепел  заради  жалкото си неведение и примирено живуркане и затова, че не съм избягала отттук, защото както казва Г. Марков в  „Покривът”: „Не,  тук не може нито да се живее, нито да се строи. Тук всичко е обречено, извратено още от зачатието си...и единственото което трябва да направя, е да се махна, да си събера багажа и да си отида.” .
 Бях примерно пионерче с  червена връзка и дори  отговорник на пионерско звено. Като такова  редовно  ме караха да рецитирам  стихотворения за другаря Сталин и аз го правех с удоволствие . Какъв ужас от позиция на днешното  познание за ГУЛАГ-а . Като пионерско активистче  гласувах за  изключване от пионерската организация  на една религиозна  съученичка от  семейство на евангелисти.По нечия малоумна заповед, ние децата ,  невинни и жестоки , заклеймихме  едно кротко и ученолюбиво момиче, изпъдихме го  като шугава овца от послушното стадо. Тя  не се разсърди, продължи да ме търси , но аз не приех тази  мила прошка - вярвах, че  е лоша и недостойна. Разкайвам се  за детинската жестокост и невежество,  нямало е кой да ми каже, че стадото  е  шугаво, а не обратно. В гимназията бях  активна комсомолка, веднъж дори  комсомолски председател на  класа. Спомням си , че тогава разплаках класната ни ръководителка, която бе задължена да ни изнесе политическа информация  против култа на любимия вожд на народите  и да ни каже какъв кръвожаден мръсник е било досегашното комунистическо божество. АЗ , комсомолският ръководител на класа,  агресивно я апострофирах  и  неглижирах и тя напусна стаята, плачейки. Боже, прости ми , младежката дързост и най-вече глупостта.
В последния  гимназиален клас като любител на политиката  ДКМС ме натовари  да ръководя курс  по история на БКП. Зубрех лекции от някакъв университетски учебник и ги преразказвах убедително и изразително на  съученици от по – малък клас.С искрен патос  разказвах за ” героите дали си живота за свободата”.Искам прошка от  паметта на  дядо ми и  баба ми, погубени  по на 60 години от същата  душевадна  престъпническа банда, която аз съм прославяла.
  Посипвам си главата с пепел, че през 1975 г. кандидатствах  в Софий¬ския университет с три изпита , единия от тях – по  обществено-политическа култура  или нещо подобно. Въпроса, който се падна  бе за живота и делото на вожда Георги Димитров. Знаех го отлично, 4 часа писах пропагандни политически клишета, вместо истината за  най- големия национален предател, изверг и алкохолик в българската история, същински  символ на  партията си от главорези. Конформизъм от класа или  реалност, на която си обречен. Не самият ти  и не Господ – някакви убоги индивиди, заграбили властта, ти  диктуват и пишат съдбата.  
 И спрямо себе си съм виновна, но не мога да си простя. През 1966 г. завършвайки  специалност „ далекосъобщителна техника” в Полувисшия институт на съобщенията  се завърнах в  родния  си град.   Наскоро след   това  у дома пристигна един  офицер, не помня от какви служби  е бил.  Каза, че търсят млади специалисти като мен, проверили ми успеха, отзивите били добри и ме покани да работя в техните технически служби. Млада, волна, вятърничева, на момента отказах,  не  за друго, а защото съм несъвместима с всякаква дисциплина , най-малко с военна. От там нататък си поех кръста на изнурително социално  битие,  в което всеки ден бе борба, мизерия , усилие, мъка . Превъзмогвах  всяко изпитание  с непреклонност и труд  без покой и почивка, дори се радвах, че не съм се предала. Тук може да се изпише цял роман, но не това е въпроса. Сега , след 47 г. трудов стаж,  изправена пред  старостта и  унизителното пенсионерско съществувание, което не е живот, а изтляване и агония, аз дълбоко съжалявам, че не съм приела  някогашното предложение на  секретните служби. Да, сега бих приела да работя  и да слухтя по телефонните линии за ДС. Най- малкото щях да имам прилична пенсия, с която да мога да живея. Но като верен  кадър на тайната  кадесарска ложа  по- вероятно щях  имам  издателство или вестник, или поне да съм главен редактор или директор. Не отстъпвам по лични и професионални  качества   на  техните си  културтрегери Гранитски, Апостолова, Патрашкова, само хитрост и  подлост ми липсва. Или някоя политическа сила щеше да ме вкара в  Комисията за досиетата, защото съм специалист по архиви. Шапка на тояга – щях да ровя в хорските досиета , получавайки тлъста заплата и командировчици из Европа за обмяна на опит как се разкриват досиета. За това най-много се разкайвам – че  не съм се освестила  навреме. Какво им е днес на  началниците и  щатните офицери от  бившата  ДС -  те са почте¬ните бизнесмени, министри, политици, депутати , кметове, олигарси, банкери, контрабандисти, дипломати, рекламни и медийни барони – брокери  на днешна България. Никой не ги закача, не им вадят финансовите досиета, не ги обявяват  в пресата и по електронни медии. Крадат, пируват, пътуват, купуват  острови, замъци, крайбрежия  и коват закончета, които узаконяват беззаконията и грабежа. Така си направиха и  „насъщния„ закон за разкриване на досиетата – коварен, порочен, аморален, прах в очите на населе¬нието и на  ЕС. Хвърлят на поругание и осрамотяват само хора, които вече не  са  им  нужни  и  са  извън избрания кръг на  новите  вла¬стители и притежатели на  държавата. Употребени, ненужни, изо¬ставени, те стават  стръв, която да залъже глада  на тълпата за  справед¬ливост и възмездие. Целта на цялото зрелище е  да скрие истинските раз¬бойници на прехода . За тях са измислени / верното е , че те са  ги изми¬слили/ специални членчета, според които са недосегаеми. За тях морално изобличение и покаяние не се предвижда, защото няма такова понятие в речника на  бандита, нагле¬ца, олигарха, слугата.  
Поради това  официално и съзнателно  настоявам пред  КОМДОС  да  бъда  включена  в списъка на грешниците – изброих си заслугите и заявявам, че съм рожба на  същата система . Приемам ДС за моя родина, защото друга нямам  поне досега. Тя е всичко и навсякъде, тя  е въздуха и слънцето,  миналото  и сегашното, топлото и студеното,  хляба и ножа, тоягата и моркова. Досега  съм изпитвала  само студеното, тоягата и ножа ,  поне накрая  искам и моркова. Съгласна съм да ме хвърлят в общия кюп, както предвижда закона. Постфактум  да ми направят картонче, че  съм била активна комсомолка  и млада смяна  на партията  и че  са ме канили за техен човек. Навремето не съм разбрала за какво иде реч, но сега  нали разбирам. Съгласна съм да ме  качат  на стената на позора, щом  там са всички, независимо какво са писали и правили. Ето аз съм писала за героя  Г.Д.  лъжи и фантасмагории. Е, има и други неудобни моменти, когато не съм изговяряла истината  – през 1998 г.  наближавайки входа  на сградата на МВР, където  работех с досиетата на ДС,  се кръстех  три пъти . Веднъж един бдителен  дежурен полицай забелязал през  стъклото какво правя и  не ме пуска – настоява да му обясня защо се кръстя . Нямаше как да му кажа, че  предстои  да  докосвам и попивам  енергиите на  злото и да се ровя в миазмите на властта -  уверих  го, че  така  ми върви работата. Признавам  си обаче , че съм се издънила  в интервю  с Даниела Горчева  от 2008 г. за ДС и  за сегашната КОМДОС. Автоцитирам  пасажи като доказателство:
„...Излязох от тази читалня с убеждението, че съм се докоснала до нещо чудовищно и ужасно. Просто видях, че тази система за контрол и репресии е едно  паразитно, абсолютно разрушително чудовище  -  нищо не са пазели и защитавали, напротив, разрушавали са българското семейство, трудили са се да унищожат моралните  устои на човека и да убият творческите сили на нацията. Изсмукали са  огромни средства и жизнените сили на народа ни. За мен не само репресираните и следените са жертви – жертви са и част от вербуваните агенти и доносници. Престъпниците са онези, които са създали и ръководили системата. От тази работа и от тази книга ми остана огромно отчаяние за съдбата на страната ни, за моя собствен живот, за децата на България. Върху всички нас тежи злокобна сянка, нищо не може да разцъфти в тази печална  долина. Мъртвилото се  дължи на  октопода ДС
…Комунизмът не е само идеология, той е въплъщение на първични субстанции –  омраза, завист, садизъм, готованство, умствена тъпота. Неговите адепти винаги са мразили и мразят умните и талантливите хора, ненавиждат можещите и работливите. След 9 септември унищожиха с нечовешка жестокост творческия елит на нацията, обезглавиха я духовно и я обрекоха на простотия. Затова сега  сме добри в чалгата. Но могъщият наследствен  генофонд продължава, макар и рядко, да създава таланти. Които не могат да  бъдат убити, трябва да бъдат купени или опозорени.
...Мисля, че всички комисии по разкриване на архивите на ДС досега са инструменти за манипулация. Тя започва най-напред от  коварно  изкривените  закони, а след това и от неспазването им. В момента комисията не може да претендира за морална безупречност и за авторитет. Ако искаше да ги има, тя щеше да се пребори първо за сграда и второ за архивите и едва тогава щеше да започне работа. Имаше начини да го постигне. След като комисията не притежава най-важното – достъп до архива и независимост, след като спрямо нея като институция не е изпълнен законът, как ще има претенции за законност и справедливост? Каквото им дадат, това гледат – също като мен, но аз не съм била институция. СКРИЛИ СА делата, а са оставили картончета и следи в дневниците. Следва да се запитаме защо са действали така, каква е причината? Да се направят картончета и дневници, е детска игра за службите, прочути със световноизвестни подвизи – трафици на оръжия и наркотици, атентати и отвличания, кражби на милиарди долари. Аз подозирам, че искат да ни внушат например, че е гордост да имаш картонче  и ДС- псевдоним,. Като залеят държавата с картончета, ще се окаже, че нямаме друга морална и политическа алтернатива. Всички сме чеда на ДС и това си е... Само като идентифицират почерка и подписа на човека, тогава имат право да го обявяват за какъвто и да е. Останалото е срам и гавра не само с индивида, но и с обществото.”
Комдос и  амбициозната  говорителка  постоянно  се оправдават  със закона –  какво той разрешава и какво не позволява. Сякаш е свещен скрижал, пуснат от небесни ангели, както и йезуитската им конституция, загробила  държавата. А кой  направи закона , господа – не са ли вашите  паРТИЙНИ ПОКРОВИТЕЛИ И СКРИТИ  ГОСПОДАРИ, С  ЧИИТО  протекциии  сте  се наместили  в тази комисия? Ако законът е лош, вреден, несправедлив спрямо хората, ако смесва  мерзавци, подлеци и алчни  кариеристи  с изнудвани, шантажирани, пречупени и уплашени  хорица, ако поругава жертвите, а  не казва нищо за палачите, вие защо се подчинявате услужливо? Защо не настоявате да се промени  позорният и порочен закон? Ако сте почтени интелектуалци, за каквито се  представяте, а не  политически маши и властолюбци,  защо стоите там – напуснете в знак на протест,  за да си  проявите съвестта и морала. Служейки на позорния закон, вие също  сте една  порочна, аморална  комисия,  сложена там, за да замазва и манкира , а не да  разкрива истината. Истината е друга  - и тя е в  зловещото щатно ведомство, а не в неговата  нещатна агентура. Ваша историческа отговорност е да разкриете  политическата, икономическата  и  морална роля  на  репресивния орган  за затриването  на  държавността и затова че като същинско  торнадо  е  унищожил духа и нравствеността  на българина. Обаче и вие като сегашните  управници -  късате пипалца, но не  посягате  към  сърцето на октопода. Нали  кумирът ББ ужким  щеше да разкрива всички досиета?  Никой ли няма срам в тази държава , щом  най – безсрамно  от години се упражнява  тази  избирателна перверзия? Тези, които със сила  и заплаха са  принуждавали хората да служат на злото  или са използвали  низшите им инстинкти и слабости, днес  хвърлят  вината върху покварените  или измамените от тях  жертви. Заговорът  срещу нормалността продължава , но с  много по- перфидни средства.  Не  имена на учени, писатели,  журналисти -   имената на  политиците и слугите им са за стената на позора.От другата  страна -  до  стената на плача  заставаме  ние,  измамените поданици  и като евреите  в Ерусалим  ще стоим  и ще  изплакваме греха, че сме родени в тази  жалка държава, в тази долина на скръбта, където  няма  място за  добротата, където  правдата е поругана и  човечността е осмяна. Лошата вест за вас е, че  вече  сме много и стоим там заедно  - виновни и невинни,  еднакво съзнавайки,  че  сте слуги на Дявола, а не на Бога. Един ден гневът  ни ще прелее , ще ви удави, гответе  се за това.