УВОД                       

Две противоположни желания са ме съпровождали през целия ми път, откакто преди шест години видях за последен път слънчевия гръб на Витоша,* до тук, където сега прозорецът ми гледа в тиха лондонска** улица. Едното е желанието да забравя всичко, което е било преди — и добро, и лошо. Да захвърля миналото като тежък и ненужен товар, да отсека твърдо и с един замах 40 години от живота си, за да започна от някакво ново начало. Не нова глава, а напълно нова книга, на нов език и с ново съдържание. Винаги ме е привличала идеята за пълното прераждане, което може би е присъщо или на много страдалите, или на много грешилите. Това желание ми казва: „Какъв смисъл имаше да напускаш България, ако ще продължаваш да живееш с това, което е останало зад гърба ти, ако ще заселваш бъдещето с призраците от миналото, ако волните ти и неволни сравнения превърнат настоящия ти живот в литургия за предишния? Ако ще се отдаваш на сантиментални преувеличения по отдавна-отдавна отминала красота, ако ще дириш оправдание на всичко сегашно и бъдещо в миналото?“ Това желание ми повтаря Гьотевата мисъл, че моята родина е там, където ми е най-добре, и ме тласка да се движа из нови страни, да срещам нови хора, да уча нов език, да се опитвам да мисля и живея по нов начин.

http://www.chitanka.info:82/lib/text/2898/2#textstart

*  Pirin
**Montrealska

Имало е смисъл човече, имало е.

Ако не беше това което си бил съм сигурен, че днес едва ли щях да съм това което харесвам, че съм и че не съм.

Когато чета това винаги се чудя възможно ли е да мисля ама досущ ей това и понеже се съмнявах, че не е възможно го прочетах на един човек, който ме познава прекрасно и попитах:

- Знаеш ли кой е написал това (замених думите от *)

Познавате ли отговора?