Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2008 00:16 - Да си жив!
Автор: stoni Категория: Хоби   
Прочетен: 1957 Коментари: 1 Гласове:
0



Тайфуна с нежно име Хана излезе, че е Хан..
Подкара ни доста време преди Вашингтон и направи шофирането изморително...но все пак стигнахме в 10:50 няколко минути преди обявеното за начало на панахидата..
Там заварих украинския свещенник и бай Матю, който познавам от миналата година...дъжда и вятара бяха толкова силни, че още  със слизането знаех, че ще сме мокри напълно и изобщо нямаше смисъл да му се обръща повече внимание.Когато ни видяха така ни се зарадваха, че човека взе да проплаква..1-2 минути след това се появи и един младеж ( има го на снимката)..дойде и Едуардс, фондатора на монамента и докато се заговорихме се пресъедени и една жена, която каза, че ще пее с Матю в хор към свещенника та на мен малко ми стана по лека работата, щото и в църковен хоровист трябваше да се опитам..появи се и представител на една патриотична организация ( ще изясним кой беше ) ..
Нямаше никаква възможност да се нареди нещо на маса, нито като трибуна и под вятара се събрахме в кръг един до друг под манумента и отеца започна молитвата.Почти не се чуваше, ама знаехме че пее...той бешеот онези отци, които не са само на работа....това се познава с 2-3 приказки дето направих на слизане с него..
Жената се опитваше да прави снимки и има няколко клипчета...ще ги пусна веднага щом намеря време..също и момчето снимаше...предполагам че Чипев щеполучи от него нещо с целия монамент..Дъжда и вятара съвсем се усилиха , та кой имаже какво да казва взе да си говори с този до него..Матю взе да чете имената на мъчениците...незнам дали ги изчете всички защото листовете ставаха на парчета набързо..
Поговорих с всеки за Де-зората...те ни знаят...поговорих с Едуардс на френски...оказа се че го знае...говорихме за интернет и Де-зората и знае, че нашите комуняги не са си отишли...за съжаление нямах превода на речта...но ще му я изпратя на имейла...
Взе да се пълни с вода около нас и решихме да бягаме, когато се обадиха по телефона че идват още хора...ама май си останаха по колите наоколо...махаха но не слезнаха...не беше за сърдене..
Мисля, че Филип ми позвъня и каза, че е съвсем наблизо и идва...обаче Матю настоя да пребираме тавата и знамената и да влизаме в колите...той беше с операция и почти не вдигаше глава да се пази..
Реших,че е по правилно да свършваме и всеки да влиза по колите..след 2 минути нямаше никого..
Нямаше сухо място по нас а дъщеря ми с една рокличка си беше направо къпана..
Матей Матеус (опасна фога е) ми вика карай след мен ...наблизо живея ще се сушим.
Тръгнахме веднага а от снимките се виждат кръстовищата на Отава ...водата се качваше на колите над пода..
Гледам той кара на юг а номера му от щата Вирджиния..взехме да излизаме от Отава а аз знам че бурята идва от там...закатерихме една планина и гледам, че рекичките са до само пътя и на места преливат през него..вече се сещах какво ще ми се случи ама нямаше как..
След около час на юг стигнахме в домът на Матей...там се подсушихме, хапнахме пай от жена му шотланка...спря тока...яво някое трасе се прекъсна но след малко го захраниха от друго мястооо...вятара посъбаряше и гнилоци...в едната посока едно дърво беше още към тях на пътя..пак спря тока...ам го помолих да вдигне вратата на гаража ( иам 4 гаража   ) та да можем да се измъкнем...нали утре сме на работа  ...
Гледам става все по лошо и си правя сметка, че онези рекички ще станат за лодки а аз съм с кола..
Викам тръгваме...щом кажа, казвам и след 10 минути сме в колата...
Заредих джи-пи-еса за Монтреал ииииии след 15 минути конуси по тръсето..започнах заобиколки и гледам, че пустелия все ме кара да се въртя и слизаме в ниски точки..слезна ли по в ниско и реката е излезнала и пресича пътя...мътна буйна, влачи  ...пак назад за нов брод...взех да се засичам с все едни и същи коли...разбрах, че сме в капанче...появиха се полицията, пожарните, амбулансите...
Нямах подробна карта на месноста а джипито все ме нахакваше в деретата...той си търсеше исходите за магистралите а те близките бяха около реката а там си беше наводнено..изхода беше нагоре към върха...
Не ще да е било толкова страшно, щото Меги си дремеше а Верето гледаше с интерес околните имения с едни огромни дървета и къщи и повтаряше, колко хубаво било наоколо.
Претеснението най вече ми идеше, че ако затворят всички потстъпи към магистралите за един ден и ще закъснеем да се върнем.А аз обичам личните и часни проблеми никога да не стигат до работата ми и винаги да се знае, че съм способен поне най-малко колкото най добрите тук.
Та дръпнахме нагоре по високите части и там взеха да се събират коли и всеки с телефона в ръка явно с 911 или пътна информация...полицията се окопити и имаше вече информация за незасегнати трасета, които да изведът колите до магистралите.Раздадоха дирексионите и мястото от където да слушаме указанията на джипито и след общо два часа и половина бяхме на изходна точка с 1100 км.до Монтреал.Щеше да е много и решихме да разгледаме старата столица на САЩ, Филаделфия, да преспим там и в неделя да продължим.Така и направихме.В неделя сутринта времето беше прекрасно и след разходка по центъра си тръгнахме. В осем си бяхме в нас.

Изводи:

Смятам, че организация е възможно да се създаде и изпълни лесно по провеждане на такова мероприятие.
Повода за събиране около този мемориал на това място по това време на годината е добър.
Това ще го офорнми като център за визуални контакти и последващи някакви действия.

Слабости:
Липса на координация между главите на малките общности споделящи тези ценности под общото название антикомунизъм и българщина.
Разделената общност по обективни и субективни причини.

Обективните са преодолими с разяснителна работа, че нашия народ не е толкова келяв и пис, колкото излиза, че е а една от огромните причини е унищожаването на цвета му в братоубйствените борби преди девети и най вече голямата комунистическа сеч след 9.9.1944 г.

Субективните са съзнателната намеса на деструктивните сили на комонистическата партия и техните днешни водачи от бившата ДС.Тяхното огромно множество от поколение, което се е настанило и на този континент, както марокански скакалци в плодородно петричко поле.

Същото важи и за западна Европа и за полумъртвото тяло на страната ни просмукано от тях и напълно изтощени хора с потъмнено съзнание, поради бита и начина на живот и липса на здраво и просветено множество, което да го посвети в тези истини и запали искрата на еманацията му, която ще може да го изведе там където му е мястото.




Гласувай:
0



1. анонимен - Anamary
24.11.2008 23:33
Като си спомня как те увещавахме да не тръгваш при опасността от нахлуващия тайфун... После брахме страх за теб и семейството ти и отдъхнахме при първите вести.
Колцина могат да го направят? Който те опознае, разбира, че друго не може да очаква от теб. Да си жив и здрав, Стони!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: stoni
Категория: Бизнес
Прочетен: 445369
Постинги: 146
Коментари: 153
Гласове: 1332