2. POLICE СФСМВР - MAP
3. СФСМВР
4. "Предизвикателството Бългаия" XXI , Ниво 1
5. Ниво 2
6. Структура на ниво 2
7. MAP - свързани по някакъв начин с проекта
8. Поща
9. ЧОНЕВИЯ РОД - ГЪРМЕН
10. Бараки USA
11. Тенекии
12. Бараки
13. Мъни, мъни..
14. Изкопвачката ми
15. Кажете ги на мен
16. Нашите комунисти
17. Авторски права.
18. VIF
19. Знаете ли че..
20. I P A (k)
21. Templar
22. Измамените
23. Цената на единия Гъз
24. foto
25. Kartoteka
26. Библията
27. Oбществен съвет на българите в Канадаизчисти
28. Garmen
29. Прокламация на Свободните граждани в интернет
30. Oбществен съвет на българите в Канада
Тайфуна с нежно име Хана излезе, че е Хан..
Подкара ни доста време преди Вашингтон и направи шофирането изморително...но все пак стигнахме в 10:50 няколко минути преди обявеното за начало на панахидата..
Там заварих украинския свещенник и бай Матю, който познавам от миналата година...дъжда и вятара бяха толкова силни, че още със слизането знаех, че ще сме мокри напълно и изобщо нямаше смисъл да му се обръща повече внимание.Когато ни видяха така ни се зарадваха, че човека взе да проплаква..1-2 минути след това се появи и един младеж ( има го на снимката)..дойде и Едуардс, фондатора на монамента и докато се заговорихме се пресъедени и една жена, която каза, че ще пее с Матю в хор към свещенника та на мен малко ми стана по лека работата, щото и в църковен хоровист трябваше да се опитам..появи се и представител на една патриотична организация ( ще изясним кой беше ) ..
Нямаше никаква възможност да се нареди нещо на маса, нито като трибуна и под вятара се събрахме в кръг един до друг под манумента и отеца започна молитвата.Почти не се чуваше, ама знаехме че пее...той бешеот онези отци, които не са само на работа....това се познава с 2-3 приказки дето направих на слизане с него..
Жената се опитваше да прави снимки и има няколко клипчета...ще ги пусна веднага щом намеря време..също и момчето снимаше...предполагам че Чипев щеполучи от него нещо с целия монамент..Дъжда и вятара съвсем се усилиха , та кой имаже какво да казва взе да си говори с този до него..Матю взе да чете имената на мъчениците...незнам дали ги изчете всички защото листовете ставаха на парчета набързо..
Поговорих с всеки за Де-зората...те ни знаят...поговорих с Едуардс на френски...оказа се че го знае...говорихме за интернет и Де-зората и знае, че нашите комуняги не са си отишли...за съжаление нямах превода на речта...но ще му я изпратя на имейла...
Взе да се пълни с вода около нас и решихме да бягаме, когато се обадиха по телефона че идват още хора...ама май си останаха по колите наоколо...махаха но не слезнаха...не беше за сърдене..
Мисля, че Филип ми позвъня и каза, че е съвсем наблизо и идва...обаче Матю настоя да пребираме тавата и знамената и да влизаме в колите...той беше с операция и почти не вдигаше глава да се пази..
Реших,че е по правилно да свършваме и всеки да влиза по колите..след 2 минути нямаше никого..
Нямаше сухо място по нас а дъщеря ми с една рокличка си беше направо къпана..
Матей Матеус (опасна фога е) ми вика карай след мен ...наблизо живея ще се сушим.
Тръгнахме веднага а от снимките се виждат кръстовищата на Отава ...водата се качваше на колите над пода..
Гледам той кара на юг а номера му от щата Вирджиния..взехме да излизаме от Отава а аз знам че бурята идва от там...закатерихме една планина и гледам, че рекичките са до само пътя и на места преливат през него..вече се сещах какво ще ми се случи ама нямаше как..
След около час на юг стигнахме в домът на Матей...там се подсушихме, хапнахме пай от жена му шотланка...спря тока...яво някое трасе се прекъсна но след малко го захраниха от друго мястооо...вятара посъбаряше и гнилоци...в едната посока едно дърво беше още към тях на пътя..пак спря тока...ам го помолих да вдигне вратата на гаража ( иам 4 гаража ) та да можем да се измъкнем...нали утре сме на работа ...
Гледам става все по лошо и си правя сметка, че онези рекички ще станат за лодки а аз съм с кола..
Викам тръгваме...щом кажа, казвам и след 10 минути сме в колата...
Заредих джи-пи-еса за Монтреал ииииии след 15 минути конуси по тръсето..започнах заобиколки и гледам, че пустелия все ме кара да се въртя и слизаме в ниски точки..слезна ли по в ниско и реката е излезнала и пресича пътя...мътна буйна, влачи ...пак назад за нов брод...взех да се засичам с все едни и същи коли...разбрах, че сме в капанче...появиха се полицията, пожарните, амбулансите...
Нямах подробна карта на месноста а джипито все ме нахакваше в деретата...той си търсеше исходите за магистралите а те близките бяха около реката а там си беше наводнено..изхода беше нагоре към върха...
Не ще да е било толкова страшно, щото Меги си дремеше а Верето гледаше с интерес околните имения с едни огромни дървета и къщи и повтаряше, колко хубаво било наоколо.
Претеснението най вече ми идеше, че ако затворят всички потстъпи към магистралите за един ден и ще закъснеем да се върнем.А аз обичам личните и часни проблеми никога да не стигат до работата ми и винаги да се знае, че съм способен поне най-малко колкото най добрите тук.
Та дръпнахме нагоре по високите части и там взеха да се събират коли и всеки с телефона в ръка явно с 911 или пътна информация...полицията се окопити и имаше вече информация за незасегнати трасета, които да изведът колите до магистралите.Раздадоха дирексионите и мястото от където да слушаме указанията на джипито и след общо два часа и половина бяхме на изходна точка с 1100 км.до Монтреал.Щеше да е много и решихме да разгледаме старата столица на САЩ, Филаделфия, да преспим там и в неделя да продължим.Така и направихме.В неделя сутринта времето беше прекрасно и след разходка по центъра си тръгнахме. В осем си бяхме в нас.
Изводи:
Смятам, че организация е възможно да се създаде и изпълни лесно по провеждане на такова мероприятие.
Повода за събиране около този мемориал на това място по това време на годината е добър.
Това ще го офорнми като център за визуални контакти и последващи някакви действия.
Слабости:
Липса на координация между главите на малките общности споделящи тези ценности под общото название антикомунизъм и българщина.
Разделената общност по обективни и субективни причини.
Обективните са преодолими с разяснителна работа, че нашия народ не е толкова келяв и пис, колкото излиза, че е а една от огромните причини е унищожаването на цвета му в братоубйствените борби преди девети и най вече голямата комунистическа сеч след 9.9.1944 г.
Субективните са съзнателната намеса на деструктивните сили на комонистическата партия и техните днешни водачи от бившата ДС.Тяхното огромно множество от поколение, което се е настанило и на този континент, както марокански скакалци в плодородно петричко поле.
Същото важи и за западна Европа и за полумъртвото тяло на страната ни просмукано от тях и напълно изтощени хора с потъмнено съзнание, поради бита и начина на живот и липса на здраво и просветено множество, което да го посвети в тези истини и запали искрата на еманацията му, която ще може да го изведе там където му е мястото.
24.11.2008 23:33
Колцина могат да го направят? Който те опознае, разбира, че друго не може да очаква от теб. Да си жив и здрав, Стони!