Блогрол
1. Най готиния форум на света
2. POLICE СФСМВР - MAP
3. СФСМВР
4. "Предизвикателството Бългаия" XXI , Ниво 1
5. Ниво 2
6. Структура на ниво 2
7. MAP - свързани по някакъв начин с проекта
8. Поща
9. ЧОНЕВИЯ РОД - ГЪРМЕН
10. Бараки USA
11. Тенекии
12. Бараки
13. Мъни, мъни..
14. Изкопвачката ми
15. Кажете ги на мен
16. Нашите комунисти
17. Авторски права.
18. VIF
19. Знаете ли че..
20. I P A (k)
21. Templar
22. Измамените
23. Цената на единия Гъз
24. foto
25. Kartoteka
26. Библията
27. Oбществен съвет на българите в Канадаизчисти
28. Garmen
29. Прокламация на Свободните граждани в интернет
30. Oбществен съвет на българите в Канада
2. POLICE СФСМВР - MAP
3. СФСМВР
4. "Предизвикателството Бългаия" XXI , Ниво 1
5. Ниво 2
6. Структура на ниво 2
7. MAP - свързани по някакъв начин с проекта
8. Поща
9. ЧОНЕВИЯ РОД - ГЪРМЕН
10. Бараки USA
11. Тенекии
12. Бараки
13. Мъни, мъни..
14. Изкопвачката ми
15. Кажете ги на мен
16. Нашите комунисти
17. Авторски права.
18. VIF
19. Знаете ли че..
20. I P A (k)
21. Templar
22. Измамените
23. Цената на единия Гъз
24. foto
25. Kartoteka
26. Библията
27. Oбществен съвет на българите в Канадаизчисти
28. Garmen
29. Прокламация на Свободните граждани в интернет
30. Oбществен съвет на българите в Канада
Постинг
24.05.2008 04:01 -
Стоян Михайловски
Автор: stoni
Категория: Хоби
Прочетен: 1244 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.05.2008 17:49
Прочетен: 1244 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 24.05.2008 17:49
Стоян Михайловски
Политически и философско-религиозни размишления
(откъс)
Един френски афоризъм дума: On est toujours l’ultra de quelqu’un!
Сиреч: колкото и да бъдеш краен в идеите си - се ще се намерят хора по-крайни от тебе!
Преди четиридесет и шест години бе подарена на турския неволник самоуправия.
Слугата стана господар.
Робът стана повелител.
Окованият стана мечоносец.
Не се минаха пет години, появиха се знаменосители на демократизма.
Питаха ги:
- Какво искате, господа?
Те отговаряха:
- Искаме радикални преобразования!
Казваха им:
- Имате ги. Обезнароден и обезправен дунавски вилает се превърна в народностна и правова държава. Обезбългареното бе наново побългарено. Прабългарщината възкръсна и властвува.
- Не. Тълпите са сега властници, но ние искаме да няма друга власт освен тяхната. Негово величество народът тряба да бъде господар на господарите!
Минаха се други пет години, появиха се социалисти.
- Каква е вашата програма, господа?
- Искаме еманципация на неимотните от владичеството на имотните.
- В България няма индустрия - такава, каквато виждаме в Централна и Западна Европа, в Америка и прочее. В България има дукенджийство. Майстори от една страна - чираци от друга страна, и толкова. И всички майстори са бивши чираци. Колкото за нашите селяни, те са най-еманципираното селско население в Европа. Никъде селянинът не е тъй заможен, както у нас. В Румъния цари селско робияшество. У нас няма мушиери. У нас селянинът притежава дом, плевник, хамбар, ниви и говеда. Вие се опитвате, прочее, изкуствено да насаждате социализъм у нас.
- Не, социализмът е самороден плод; той пониква сам в душите и няма потреба от сеячи. Той изразява духа на времето!
- Вие наричате дух на времето покварата на времето. И ето ви доказателство за това. Вие подучвате работниците-чираци да не пестят пари и ги събирате празничен ден на увеселения в Курубаглар и другаде. И вие правите това (мнозина измежду вас имаха смелата откровеност да го признаят), вие правите това само и само защото се страхувате, че като поспестят по някоя парица, работниците-чираци ще преминат в лагера на имотопритежателите!
Минаха се други пет-десет години. На българската политическа сцена се появиха: даскали-материалисти и всеотрицатели, богоборци, тесни социалисти, комунисти и болшевишки агенти, земледелци-съсловници водени от Драгиева, земледелци-изтребители водени от Стамболийски, анархисти теоретици, сиреч анархисти-кабинетни мечтатели, анархисти деловни, сиреч анархисти на бомбата, камата и револвера.
За програмата на тези хора е излишно да се говори.
Повечето измежду тях таят в дъното на душата си следното десетословно credo: Плюя на всичко, що виждам, храча на всичко, що срещам.
Тях роди престъпното нехайство и народоубийствената търпимост на българските властници, които, абсорбирани в партийни ежби и свади, оставяха, дозволяваха да се проповядват между младежта всякакви разрушителни доктрини, като например следните: че власт и ярем са работи тъждествени и равносилни, че безверието е условие за проглеждането на духовно слепите, че лишенията на сиромаха произлизат от охолността на богаташа и че правдата може да бъде всадена в обществото само по един начин - чрез желязо и кръвнина.
Можем по един най-категоричен начин да твърдим, че новите поколения в България - в последните три-четири десетилетия - бидоха заразени от една грозна, от една людоядна психопатия, която на друго място в това съчинение назовахме прослободнелост.
И няма свестяване. И няма опомване.
Колкото по-жестоки са уроците, които българството получава от събитията, колкото по-тежки са жалейките, които постоянно отрупват новата българска история, толкова по-силни биват безсмислените и пагубни писъци на политикантите:
- Искаме радикални политически реформи! Искаме пълна обнова! Искаме коренно пресъздаване! Искаме да възсияй нов ред у възродено общество!
Българската обществена и държавна задача е една от най-страшните, които намираме в историята.
Тая задача стои така:
- Или крайните елементи ще погазят България, или България ще погази крайните елементи!
Или - или!
Представете си една голяма кутия от чист и светъл кристал. В нея стои затворена една дребна буболечица. На едната страна на кутията се намира малка дупчица. Ако буболечката улучи тая дупка и смогне да се препъхне през нея, тя ще избяга от своя затвор; ако ли не - тя ще си остане за всегда пленница и ще погине в кутията.
Такова е положението на България.
Тя е пленница на лъжовни политически учения, на софистическа доктрина.
Ако тя смогне да сгази тези учения, да се изтръгне от тази доктрина - и да постави здрави идеи в основите на своите уредби - тя ще бъде спасена; иначе тя ще погине!
Политически и философско-религиозни размишления
(откъс)
Един френски афоризъм дума: On est toujours l’ultra de quelqu’un!
Сиреч: колкото и да бъдеш краен в идеите си - се ще се намерят хора по-крайни от тебе!
Преди четиридесет и шест години бе подарена на турския неволник самоуправия.
Слугата стана господар.
Робът стана повелител.
Окованият стана мечоносец.
Не се минаха пет години, появиха се знаменосители на демократизма.
Питаха ги:
- Какво искате, господа?
Те отговаряха:
- Искаме радикални преобразования!
Казваха им:
- Имате ги. Обезнароден и обезправен дунавски вилает се превърна в народностна и правова държава. Обезбългареното бе наново побългарено. Прабългарщината възкръсна и властвува.
- Не. Тълпите са сега властници, но ние искаме да няма друга власт освен тяхната. Негово величество народът тряба да бъде господар на господарите!
Минаха се други пет години, появиха се социалисти.
- Каква е вашата програма, господа?
- Искаме еманципация на неимотните от владичеството на имотните.
- В България няма индустрия - такава, каквато виждаме в Централна и Западна Европа, в Америка и прочее. В България има дукенджийство. Майстори от една страна - чираци от друга страна, и толкова. И всички майстори са бивши чираци. Колкото за нашите селяни, те са най-еманципираното селско население в Европа. Никъде селянинът не е тъй заможен, както у нас. В Румъния цари селско робияшество. У нас няма мушиери. У нас селянинът притежава дом, плевник, хамбар, ниви и говеда. Вие се опитвате, прочее, изкуствено да насаждате социализъм у нас.
- Не, социализмът е самороден плод; той пониква сам в душите и няма потреба от сеячи. Той изразява духа на времето!
- Вие наричате дух на времето покварата на времето. И ето ви доказателство за това. Вие подучвате работниците-чираци да не пестят пари и ги събирате празничен ден на увеселения в Курубаглар и другаде. И вие правите това (мнозина измежду вас имаха смелата откровеност да го признаят), вие правите това само и само защото се страхувате, че като поспестят по някоя парица, работниците-чираци ще преминат в лагера на имотопритежателите!
Минаха се други пет-десет години. На българската политическа сцена се появиха: даскали-материалисти и всеотрицатели, богоборци, тесни социалисти, комунисти и болшевишки агенти, земледелци-съсловници водени от Драгиева, земледелци-изтребители водени от Стамболийски, анархисти теоретици, сиреч анархисти-кабинетни мечтатели, анархисти деловни, сиреч анархисти на бомбата, камата и револвера.
За програмата на тези хора е излишно да се говори.
Повечето измежду тях таят в дъното на душата си следното десетословно credo: Плюя на всичко, що виждам, храча на всичко, що срещам.
Тях роди престъпното нехайство и народоубийствената търпимост на българските властници, които, абсорбирани в партийни ежби и свади, оставяха, дозволяваха да се проповядват между младежта всякакви разрушителни доктрини, като например следните: че власт и ярем са работи тъждествени и равносилни, че безверието е условие за проглеждането на духовно слепите, че лишенията на сиромаха произлизат от охолността на богаташа и че правдата може да бъде всадена в обществото само по един начин - чрез желязо и кръвнина.
Можем по един най-категоричен начин да твърдим, че новите поколения в България - в последните три-четири десетилетия - бидоха заразени от една грозна, от една людоядна психопатия, която на друго място в това съчинение назовахме прослободнелост.
И няма свестяване. И няма опомване.
Колкото по-жестоки са уроците, които българството получава от събитията, колкото по-тежки са жалейките, които постоянно отрупват новата българска история, толкова по-силни биват безсмислените и пагубни писъци на политикантите:
- Искаме радикални политически реформи! Искаме пълна обнова! Искаме коренно пресъздаване! Искаме да възсияй нов ред у възродено общество!
Българската обществена и държавна задача е една от най-страшните, които намираме в историята.
Тая задача стои така:
- Или крайните елементи ще погазят България, или България ще погази крайните елементи!
Или - или!
Представете си една голяма кутия от чист и светъл кристал. В нея стои затворена една дребна буболечица. На едната страна на кутията се намира малка дупчица. Ако буболечката улучи тая дупка и смогне да се препъхне през нея, тя ще избяга от своя затвор; ако ли не - тя ще си остане за всегда пленница и ще погине в кутията.
Такова е положението на България.
Тя е пленница на лъжовни политически учения, на софистическа доктрина.
Ако тя смогне да сгази тези учения, да се изтръгне от тази доктрина - и да постави здрави идеи в основите на своите уредби - тя ще бъде спасена; иначе тя ще погине!
Стоян Михайловски(1856-1927)
Върви, народе възродени ...
Стоян Михайловски за държавното разбойни...
Върви, народе възродени ...
Стоян Михайловски за държавното разбойни...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене