Блогрол
1. Най готиния форум на света
2. POLICE СФСМВР - MAP
3. СФСМВР
4. "Предизвикателството Бългаия" XXI , Ниво 1
5. Ниво 2
6. Структура на ниво 2
7. MAP - свързани по някакъв начин с проекта
8. Поща
9. ЧОНЕВИЯ РОД - ГЪРМЕН
10. Бараки USA
11. Тенекии
12. Бараки
13. Мъни, мъни..
14. Изкопвачката ми
15. Кажете ги на мен
16. Нашите комунисти
17. Авторски права.
18. VIF
19. Знаете ли че..
20. I P A (k)
21. Templar
22. Измамените
23. Цената на единия Гъз
24. foto
25. Kartoteka
26. Библията
27. Oбществен съвет на българите в Канадаизчисти
28. Garmen
29. Прокламация на Свободните граждани в интернет
30. Oбществен съвет на българите в Канада
2. POLICE СФСМВР - MAP
3. СФСМВР
4. "Предизвикателството Бългаия" XXI , Ниво 1
5. Ниво 2
6. Структура на ниво 2
7. MAP - свързани по някакъв начин с проекта
8. Поща
9. ЧОНЕВИЯ РОД - ГЪРМЕН
10. Бараки USA
11. Тенекии
12. Бараки
13. Мъни, мъни..
14. Изкопвачката ми
15. Кажете ги на мен
16. Нашите комунисти
17. Авторски права.
18. VIF
19. Знаете ли че..
20. I P A (k)
21. Templar
22. Измамените
23. Цената на единия Гъз
24. foto
25. Kartoteka
26. Библията
27. Oбществен съвет на българите в Канадаизчисти
28. Garmen
29. Прокламация на Свободните граждани в интернет
30. Oбществен съвет на българите в Канада
Постинг
02.04.2008 06:56 -
Ние сме в кризата и кризата е в нас
Ние сме в кризата и кризата е в нас
Цвета Трифонова
Нямам времето и удоволствието да съм във вашия приятелски кръг и с известна боязън се включвам в тази дискусия, чиято тема и мен ме тревожи. Вашите мисли и споделяния пораждат въпроси, за които нямам свой отговор. Надявам се в диалога да се роди истината. Респектирана съм от високото ниво на участниците, от разностранния хуманитарен диапазон на темите, от одухотворения и толерантния тон на дискусиите в „Де зората”. Макар и отстрани, дълбоко съм ви благодарна, че облъчвате виртуалното пространство с мисловност и страст, с добронамереност и естетически вдъхновения. Форумът «Де зората» е оазис на европейската културност и образованост и на свободния дух на българите, изтръгнали се от България. За нас, изоставените обитатели на “окаяната” територия, вашият форум е извор на надежда, спасително пламъче, осветяващо тъмната стая на живота ни.
Надявам се да ми простите суровия тон, неадекватен може би на духа на форума, като имате пред вид, че в просветлената ви територия случайно се е промъкнал туземен глас от пределите на скръбта. Също да проявите снизхождение спрямо един донякъде литературен дискурс, дисонантен на философски успокоените разсъждения и тези на страниците на уебсайта. Професионалната матрица се оказва непреодолима, но може .да се приеме и като плюс, ако на литературността се погледне като на вид дистанция, даваща възможност за съпоставяне и обединяване на нещата.
Предстаявям си, че и на вас, както на Христо Ботев някога, Ви е писнало да слушате стонове и жалби, клетви и молитви откъм българското обиталище. Вие сте новите хъшове, които на живо сте принудени да изпитате това, което той е изживял преди 130 г., да видите и чуете като реалност звуците и картините, които макар отдалече, или точно поради далечността, са тровили безпределния дух и омерзявали зрящия ум на гения. Достатъчно е да си припомним някои от стихотворенията му, напр. «Елегия», «Борба» или «До моето първо либе», дори само няколко стиха, валидни и актуални за всякога.
или
или
Този гений аз го наричам Нострадамусът на България и съм сигурна, че и най-печалните му видения са на път се сбъднат в тътена на времето - псета и вълци ще вият в полята, вихрове ще гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда ще навяват скръб на сърцето…
…на трагическия българин, който последен ще изгаси лампата и ще види изчезването на етноса в мрака на идещите столетия. Мисля и чувствам така, защото кризата е в мен, превзела ме е. Виждам, че и други от вашите приятели са изпаднали в същия черен песимизъм (справка - Клубът на Още Инфо), ето и проф. Б. Кунчев е на същото мнение.
Да се замислим обаче за смислите, вградени в трагическите мелодии на стиховете, цитирани горе - според мен те говорят и описват екстремна криза, духовна пустош, безнадеждна чернота. Дъно и това си е. Но именно от дъното се извисяват до свободата и до безсмъртието най-същинските синове на България, Даже двамата гении,чиито имена са код на националната ни самоличност. Т.е. те са рожби на дълбината на кризата. Тогавашната.
Ето сега и Милен Радев е изровил това страшно нещо от Вазовите многобройни томове (става дума за разказа «Но вие българи ли сте?» - бел. ред.). Точно канонизираният патриот, «народният поет» да ни залее с този ужас, срам и потрес. От разказа му ти става гадно, че си се родил българин. Значи и в неговото време, до 1921 г. пак морална и политическа криза, пак братоубийства, низост и примитивизъм, щом дори глашатаят на родолюбието се е отвратил от племето си.
Обаче редом с тях – подвизи и саможертвеност, Гоце Делчев и Тодор Александров, героизъм и смърт на български чети из пелагонийското поле и македонските планини, славни битки на войските при Одрин, Люлебургас и пр. Жестокост, безчовечие, диващина и редом с тях - нежно скръбният Димчо Дебелянов и страстнотрагическият Яворов, и културни строители и европеисти като Пенчо Славейков и Боян Пенев, и магически романтици и хуманисти като Йордан Йовков, плеяда професори и пр. Да не споменавам театрали, оперни певци, художници, инженери, лечители и др. т. Всички заедно връхлетени не само от криза, но от три загубени войни и едно удавено в кръв въстание, от десетки хиляди напразни жертви и орязани територии.
Дали няма основание да приемем, че духовна, икономическа, политическа или нравствена, кризата у нас е перманентно обществено и личностно състояние, с турско робство или с комунизъм, с демокрация или с мафия, все едно. Дори нещо повече – ние сякаш непременно имаме нужда да се сринем до самото отчайващо дъно, да пльокнем в най- противната смрад, за да можем след това с някакъв животински инстинкт, панически да се самоиздърпаме нагоре. Дали това не е рождения жребий и кармата на българската държава? Щом си дошъл с меч да се настаниш на чуждо място и да се кръщаваш не с вода, а с кръв! Изводът, който си правя, е че във всички времена има всичко и че кризата и възмогването са двете лица на нашия живот. Низки страсти и висша красота, егоизъм и саможертвеност, простащина и блестящ интелект, Бог и Сатана – всичко е вплетено в невъобразима гротеска и пребивава едновременно и противоречиво. Не сме ли самата стихийна диалектика на битието, неовладяна и нецивилизована, за разлика от други народи, уж не така древни като нашия.. Но след като е абсолютно прав един от вашите приятели, В. Антонов мисля, че на принципа на холограмата българското живее във всеки от нас, тогава нека видим тази гротеска и в собствените си лица, съдби и поведения.
За днешния период съществуват теории, че още сме в процеса на стремглаво падане,че летим към критичната точка и към 2013 г. вероятно ще я стигнем, които са живи. Стогодишнината от фаталната катастрофа през 1913 г., стоварила непоправимо най-страшната духовна и нравствена травма, според прогнозите, ще бъде отбелязана и забелязана, дай Боже, с обратна траектория. Справка – Петър Мутафчиев /Книга за българите/, също Боян Обретенов /Разпознаване на месията/ и мн. др., кажете ги вие…Интересно какво мислят форумците по това? Изходите са винаги два, но пътищата към тях са много.
Цвета Трифонова
Нямам времето и удоволствието да съм във вашия приятелски кръг и с известна боязън се включвам в тази дискусия, чиято тема и мен ме тревожи. Вашите мисли и споделяния пораждат въпроси, за които нямам свой отговор. Надявам се в диалога да се роди истината. Респектирана съм от високото ниво на участниците, от разностранния хуманитарен диапазон на темите, от одухотворения и толерантния тон на дискусиите в „Де зората”. Макар и отстрани, дълбоко съм ви благодарна, че облъчвате виртуалното пространство с мисловност и страст, с добронамереност и естетически вдъхновения. Форумът «Де зората» е оазис на европейската културност и образованост и на свободния дух на българите, изтръгнали се от България. За нас, изоставените обитатели на “окаяната” територия, вашият форум е извор на надежда, спасително пламъче, осветяващо тъмната стая на живота ни.
Надявам се да ми простите суровия тон, неадекватен може би на духа на форума, като имате пред вид, че в просветлената ви територия случайно се е промъкнал туземен глас от пределите на скръбта. Също да проявите снизхождение спрямо един донякъде литературен дискурс, дисонантен на философски успокоените разсъждения и тези на страниците на уебсайта. Професионалната матрица се оказва непреодолима, но може .да се приеме и като плюс, ако на литературността се погледне като на вид дистанция, даваща възможност за съпоставяне и обединяване на нещата.
Предстаявям си, че и на вас, както на Христо Ботев някога, Ви е писнало да слушате стонове и жалби, клетви и молитви откъм българското обиталище. Вие сте новите хъшове, които на живо сте принудени да изпитате това, което той е изживял преди 130 г., да видите и чуете като реалност звуците и картините, които макар отдалече, или точно поради далечността, са тровили безпределния дух и омерзявали зрящия ум на гения. Достатъчно е да си припомним някои от стихотворенията му, напр. «Елегия», «Борба» или «До моето първо либе», дори само няколко стиха, валидни и актуални за всякога.
- «…Там, де земя гърми и тътне
от викове страшни и злобни
и предсмъртни песни надгробни...»
или
- «Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита»
или
- „ Тесни били планините
за несговорна дружина!
И стърчат им днес главите,
За да плаче кой как мине.»
Този гений аз го наричам Нострадамусът на България и съм сигурна, че и най-печалните му видения са на път се сбъднат в тътена на времето - псета и вълци ще вият в полята, вихрове ще гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда ще навяват скръб на сърцето…
…на трагическия българин, който последен ще изгаси лампата и ще види изчезването на етноса в мрака на идещите столетия. Мисля и чувствам така, защото кризата е в мен, превзела ме е. Виждам, че и други от вашите приятели са изпаднали в същия черен песимизъм (справка - Клубът на Още Инфо), ето и проф. Б. Кунчев е на същото мнение.
Да се замислим обаче за смислите, вградени в трагическите мелодии на стиховете, цитирани горе - според мен те говорят и описват екстремна криза, духовна пустош, безнадеждна чернота. Дъно и това си е. Но именно от дъното се извисяват до свободата и до безсмъртието най-същинските синове на България, Даже двамата гении,чиито имена са код на националната ни самоличност. Т.е. те са рожби на дълбината на кризата. Тогавашната.
Ето сега и Милен Радев е изровил това страшно нещо от Вазовите многобройни томове (става дума за разказа «Но вие българи ли сте?» - бел. ред.). Точно канонизираният патриот, «народният поет» да ни залее с този ужас, срам и потрес. От разказа му ти става гадно, че си се родил българин. Значи и в неговото време, до 1921 г. пак морална и политическа криза, пак братоубийства, низост и примитивизъм, щом дори глашатаят на родолюбието се е отвратил от племето си.
Обаче редом с тях – подвизи и саможертвеност, Гоце Делчев и Тодор Александров, героизъм и смърт на български чети из пелагонийското поле и македонските планини, славни битки на войските при Одрин, Люлебургас и пр. Жестокост, безчовечие, диващина и редом с тях - нежно скръбният Димчо Дебелянов и страстнотрагическият Яворов, и културни строители и европеисти като Пенчо Славейков и Боян Пенев, и магически романтици и хуманисти като Йордан Йовков, плеяда професори и пр. Да не споменавам театрали, оперни певци, художници, инженери, лечители и др. т. Всички заедно връхлетени не само от криза, но от три загубени войни и едно удавено в кръв въстание, от десетки хиляди напразни жертви и орязани територии.
Дали няма основание да приемем, че духовна, икономическа, политическа или нравствена, кризата у нас е перманентно обществено и личностно състояние, с турско робство или с комунизъм, с демокрация или с мафия, все едно. Дори нещо повече – ние сякаш непременно имаме нужда да се сринем до самото отчайващо дъно, да пльокнем в най- противната смрад, за да можем след това с някакъв животински инстинкт, панически да се самоиздърпаме нагоре. Дали това не е рождения жребий и кармата на българската държава? Щом си дошъл с меч да се настаниш на чуждо място и да се кръщаваш не с вода, а с кръв! Изводът, който си правя, е че във всички времена има всичко и че кризата и възмогването са двете лица на нашия живот. Низки страсти и висша красота, егоизъм и саможертвеност, простащина и блестящ интелект, Бог и Сатана – всичко е вплетено в невъобразима гротеска и пребивава едновременно и противоречиво. Не сме ли самата стихийна диалектика на битието, неовладяна и нецивилизована, за разлика от други народи, уж не така древни като нашия.. Но след като е абсолютно прав един от вашите приятели, В. Антонов мисля, че на принципа на холограмата българското живее във всеки от нас, тогава нека видим тази гротеска и в собствените си лица, съдби и поведения.
За днешния период съществуват теории, че още сме в процеса на стремглаво падане,че летим към критичната точка и към 2013 г. вероятно ще я стигнем, които са живи. Стогодишнината от фаталната катастрофа през 1913 г., стоварила непоправимо най-страшната духовна и нравствена травма, според прогнозите, ще бъде отбелязана и забелязана, дай Боже, с обратна траектория. Справка – Петър Мутафчиев /Книга за българите/, също Боян Обретенов /Разпознаване на месията/ и мн. др., кажете ги вие…Интересно какво мислят форумците по това? Изходите са винаги два, но пътищата към тях са много.
Да предпазим нас и децата от радиация
В очакване на избухването на новата секс...
В очакване на избухването на новата секс...
В очакване на избухването на новата секс...
В очакване на избухването на новата секс...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене