Блогрол
1. Най готиния форум на света
2. POLICE СФСМВР - MAP
3. СФСМВР
4. "Предизвикателството Бългаия" XXI , Ниво 1
5. Ниво 2
6. Структура на ниво 2
7. MAP - свързани по някакъв начин с проекта
8. Поща
9. ЧОНЕВИЯ РОД - ГЪРМЕН
10. Бараки USA
11. Тенекии
12. Бараки
13. Мъни, мъни..
14. Изкопвачката ми
15. Кажете ги на мен
16. Нашите комунисти
17. Авторски права.
18. VIF
19. Знаете ли че..
20. I P A (k)
21. Templar
22. Измамените
23. Цената на единия Гъз
24. foto
25. Kartoteka
26. Библията
27. Oбществен съвет на българите в Канадаизчисти
28. Garmen
29. Прокламация на Свободните граждани в интернет
30. Oбществен съвет на българите в Канада
2. POLICE СФСМВР - MAP
3. СФСМВР
4. "Предизвикателството Бългаия" XXI , Ниво 1
5. Ниво 2
6. Структура на ниво 2
7. MAP - свързани по някакъв начин с проекта
8. Поща
9. ЧОНЕВИЯ РОД - ГЪРМЕН
10. Бараки USA
11. Тенекии
12. Бараки
13. Мъни, мъни..
14. Изкопвачката ми
15. Кажете ги на мен
16. Нашите комунисти
17. Авторски права.
18. VIF
19. Знаете ли че..
20. I P A (k)
21. Templar
22. Измамените
23. Цената на единия Гъз
24. foto
25. Kartoteka
26. Библията
27. Oбществен съвет на българите в Канадаизчисти
28. Garmen
29. Прокламация на Свободните граждани в интернет
30. Oбществен съвет на българите в Канада
Постинг
04.02.2010 17:56 -
Приказка 20в10
Приказка 20в10
Имало едно време едно царство. В него царувал цар и господар а останалите били селяни и малки малко граждани. Общо взето нещата били такива каквито били и в другите царства. Имало и добро и лошо, имало и добри и лоши работи, така като било нормално. Слънцето изгрявало и залязвало, хората ставали, трудели се и си лягали уморени. Раждали се едни, умирали други и всичко приличало нещо като живот на земята.
Нещата си вървели по естествения ход до деня в който достигнала веста, че в едно далечно царство на североизток била настъпила справедливостта по главата на царското семейство и селяните му я взели, търкулнали и заменили с някаква по справедлива такава. В тези дни и в това царство се положило началото на друго време в което нещата не вървели вече по естествения си път а тръгвали по ненормалния но към справедлив такъв. Естествено е щом си тръгнал натам и да стигнеш до него. И така след едни страшни времена на много големи суши и жеги в началото на септември най после и ненормалния път опрял червена снага на нашето царство и препуснал сянка над реката Дунав. Приказката от там се повторила и тук. И нашия цар като усетил, че ще му я вземат си я занесъл нанякаде. А тук селяните и малко гражданите взели да се водят къде сами, къде със съветници от сенките и така оплели пътища и пътеки, че за където и да тръгнеш все до никаде се стигало. И това най вече постигнали, защото успели да вземат главите на всичките онези, които можели да си виждат малко по далеч от носа. Така станали напълно равно стадо и започнали естествено да си търсят виден сред себе си овчар. Естествено най напред овчарите ги назначавали явно от онова царство, което било вече в пъти по напред в пътя без-изход и те знаели как да избегнат някаква грешка да се намери някой друг път пък било то случайно или с помоща на някое все още от останалите несправедливи но нормални царства.
После не било нужна и помощ, защото ненормалните се превърнали в мнозинство и естествено станали нормални. Взели да си избират най нормалния сред себе си ненормалник. И така се стигнало до избора на Тошо тиквата. Станал им той цар за 35 години и ги повел по пътя, който все водил до никадето или по точно до там и пак там във фалитите, кражбите, лъжата и простотията и блатото на собствените си фекалии и невежество.
За щастие или нещастия слънцето така греело, че все пак останали и царства в които сянката била наполовина и рехава. В тези и от тези царства задухали ветрове и навяли някакви опасности за в главите на шайката около царя за 35 и той и те решили, че има опасност да идълбаят накакви пътища в пустинята им тези ветрове и да се окажат без стадо ако пръкне по тях и така останали в естественото си състояние, решили да построят поредния път, който да води пак на никаде, съответно при тях. И понеже тук има много хора, които ходиха по тoя път могат да опитат да продължат. На мен ми стана безинтересно, няма нито рима нито ще има неочакван край.
Имало едно време едно царство. В него царувал цар и господар а останалите били селяни и малки малко граждани. Общо взето нещата били такива каквито били и в другите царства. Имало и добро и лошо, имало и добри и лоши работи, така като било нормално. Слънцето изгрявало и залязвало, хората ставали, трудели се и си лягали уморени. Раждали се едни, умирали други и всичко приличало нещо като живот на земята.
Нещата си вървели по естествения ход до деня в който достигнала веста, че в едно далечно царство на североизток била настъпила справедливостта по главата на царското семейство и селяните му я взели, търкулнали и заменили с някаква по справедлива такава. В тези дни и в това царство се положило началото на друго време в което нещата не вървели вече по естествения си път а тръгвали по ненормалния но към справедлив такъв. Естествено е щом си тръгнал натам и да стигнеш до него. И така след едни страшни времена на много големи суши и жеги в началото на септември най после и ненормалния път опрял червена снага на нашето царство и препуснал сянка над реката Дунав. Приказката от там се повторила и тук. И нашия цар като усетил, че ще му я вземат си я занесъл нанякаде. А тук селяните и малко гражданите взели да се водят къде сами, къде със съветници от сенките и така оплели пътища и пътеки, че за където и да тръгнеш все до никаде се стигало. И това най вече постигнали, защото успели да вземат главите на всичките онези, които можели да си виждат малко по далеч от носа. Така станали напълно равно стадо и започнали естествено да си търсят виден сред себе си овчар. Естествено най напред овчарите ги назначавали явно от онова царство, което било вече в пъти по напред в пътя без-изход и те знаели как да избегнат някаква грешка да се намери някой друг път пък било то случайно или с помоща на някое все още от останалите несправедливи но нормални царства.
После не било нужна и помощ, защото ненормалните се превърнали в мнозинство и естествено станали нормални. Взели да си избират най нормалния сред себе си ненормалник. И така се стигнало до избора на Тошо тиквата. Станал им той цар за 35 години и ги повел по пътя, който все водил до никадето или по точно до там и пак там във фалитите, кражбите, лъжата и простотията и блатото на собствените си фекалии и невежество.
За щастие или нещастия слънцето така греело, че все пак останали и царства в които сянката била наполовина и рехава. В тези и от тези царства задухали ветрове и навяли някакви опасности за в главите на шайката около царя за 35 и той и те решили, че има опасност да идълбаят накакви пътища в пустинята им тези ветрове и да се окажат без стадо ако пръкне по тях и така останали в естественото си състояние, решили да построят поредния път, който да води пак на никаде, съответно при тях. И понеже тук има много хора, които ходиха по тoя път могат да опитат да продължат. На мен ми стана безинтересно, няма нито рима нито ще има неочакван край.
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене