Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02.2010 17:56 - Приказка 20в10
Автор: stoni Категория: Бизнес   
Прочетен: 1355 Коментари: 1 Гласове:
1



Приказка 20в10

Имало едно време едно царство. В него царувал цар и господар а останалите били селяни и малки малко граждани. Общо взето нещата били такива каквито били и в другите царства. Имало и добро и лошо, имало и  добри и лоши работи, така като било нормално. Слънцето изгрявало и залязвало, хората ставали, трудели се и си лягали уморени. Раждали се едни, умирали други и всичко приличало нещо като живот на земята.
Нещата си вървели по естествения ход до деня в който достигнала веста, че в едно далечно царство на североизток била настъпила справедливостта по главата на царското семейство и селяните му я взели, търкулнали и заменили с някаква по справедлива такава. В тези дни и в това царство се положило началото на друго време в което нещата не вървели вече по естествения си път а тръгвали по ненормалния но към справедлив такъв. Естествено е щом си тръгнал натам и да стигнеш до него. И така след едни страшни времена на много големи суши и жеги в началото на септември най после и ненормалния път опрял червена снага на нашето царство и препуснал сянка над реката Дунав. Приказката от там се повторила и тук. И нашия цар като усетил, че ще му я вземат си я занесъл нанякаде. А тук селяните и малко гражданите взели да се водят къде сами, къде със съветници от сенките и така оплели пътища и пътеки, че за където и да тръгнеш все до никаде се стигало. И това най вече постигнали, защото успели да вземат главите на всичките онези, които можели да си виждат малко по далеч от носа. Така станали напълно равно стадо и започнали естествено да си търсят виден сред себе си овчар. Естествено най напред овчарите ги назначавали явно от онова царство, което било вече в пъти по напред в пътя без-изход и те знаели как да избегнат някаква грешка да се намери някой друг път пък било то случайно или с помоща на някое все още от останалите несправедливи но нормални царства.
После не било нужна и помощ, защото ненормалните се превърнали в мнозинство и естествено станали нормални. Взели да си избират най нормалния сред себе си ненормалник. И така се стигнало до избора на Тошо тиквата. Станал им той цар за 35 години и ги повел по пътя, който все водил до никадето или по точно до там и пак там във фалитите, кражбите, лъжата и простотията и блатото на собствените си фекалии и невежество.
За щастие или нещастия слънцето така греело, че все пак останали и царства в които сянката била наполовина и рехава. В тези и от тези царства задухали ветрове и навяли някакви опасности за в главите на шайката около царя за 35 и той и те решили, че има опасност да идълбаят накакви пътища в пустинята им тези ветрове и да се окажат без стадо ако пръкне по тях и така останали в естественото си състояние, решили да построят поредния път, който да води пак на никаде, съответно при тях. И понеже тук има много хора, които ходиха по тoя път могат да опитат да продължат. На мен ми стана безинтересно, няма нито рима нито ще има неочакван край. image



Гласувай:
1
0



1. galina1 - }}}
06.02.2010 13:13
"За щастие или нещастия слънцето така греело, ..."

Слънцето грее и ще продължава да грее, но... според зависи кой как го усеща в себе си. Поздрави!!! }}}
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: stoni
Категория: Бизнес
Прочетен: 337508
Постинги: 146
Коментари: 153
Гласове: 1330