Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2010 19:55 - Международен Ден в памет на жервтите на Холокоста
Автор: stoni Категория: Бизнес   
Прочетен: 1312 Коментари: 0 Гласове:
0



Международен Ден в памет на жервтите на Холокоста

Реч на Шимон Перес пред Бундестага

image
Шимон Перес е третият президент на Израел, поканен да говори пред двете камари на германския парламент в сградата на Райхстага. 27 януари, денят, на който съветски части навлизат през 1945 година в концлагера Аушвиц е обявен от ООН за Ден в памет на жертвите на Холокоста. Обръщението на Шимон Перес, предавано на живо по телевизията и радиото се възприема днес в Германия като историческо и е предмет на особено медийно внимание.

Публикуваме речта с известни съкращения


Уважаеми дами и господа,

стоя днес пред Вас като президент на държавата Израел, родното огнище на еврейския народ. Докато сърцето ми се разкъсва от спомена за жестокостите на миналото, очите ми са отправени към общото бъдеще на един свят на млади хора, в който няма да има място за омраза. Свят, в който думите "война" и "антисемитизъм" няма повече да съществуват.

В нашата хилядолетна еврейска традиция съществува молитва на арамейски език, която се произнася в памет на мъртвите, за възпоменание на бащите и майките, на синовете и дъщерите, на братята и сестрите. Тази молитва не можаха да прочетат нито майките, на които бяха изтръгнати кърмачетата от ръцете, нито бащите, които хвърляха последен поглед към децата си, преди да бъдат натикани в газовите камери, нито можеха да чуят нейните слова децата, преди да се превърнат в дим над крематориумите.

Ще произнеса тук и сега началните стихове на тази молитва-каддиш от името на еврейския народ и в чест и памет на шестте милиона евреи, които бяха превърнати в пепел:

"Да се въздигне и свети Неговото велико име по света,
който Той е създал според волята Си,
нека Неговото царство се роди във вашия живот и във вашите дни,
и в живота на целия Израилев дом, бързо и в скоро време.
Изречете: Амин"

Молитвата завършва със следните думи, които имат символично значение в държавата Израел и са по същество идеала на еврейския народ:

"Нека Онзи който твори мир в своите небесни висоти, сътвори мир и между нас и за целия Израел. Изречете: Амин "
Днес отбелязваме Международния ден в памет на жертвите на Шоа. Точно на днешния ден преди 65 години, след 6 години мрак, слънцето изгрява отново. Първите слънчеви лъчи разкриват пред всички мащаба на унищожението, което бе понесъл моят народ.

На онзи ден пушекът от крематориумите още не се е разнесъл, кръв и пепел покриват земята в лагера Аушвиц-Биркенау. На перона за разтоварване на ешелоните се е възцарила тишина. Рампата за "селекция" е опустяла. Долината на смъртния ужас е обхваната от измамен покой. Ухото възприема само тишината, но от недрата на замръзналата земя се понася вик, който разкъсва сърцата на хората и се възнася към равнодушно схлупеното небе.

27 януари 1945 идва твърде късно. Шест милиона евреи не са вече между живите. Днешният ден символизира не само спомена за убитите, не само чувството за вина у човечеството пред лицето на неописуемо ужасните деяния, но и трагедията на нехайно пропуснатото.

В това се състои нашата поука от онова време, когато вниманието на човечеството бе тъй отклонено към бушуващия световен пожар, че машината за масови убийства можеше с години да функционира необезпокоявано и всекидневно.

Три години по-рано, на 29 януари 1942, на брега на красивото берлинско езеро Ванзее се събира група от високопоставени офицери и чиновници под ръководството на Райнхард Хайдрих за да планират и осъществят "финалното решение на еврейския въпрос". Адолф Айхман изработва усърдно документацията обхващаща цялото цивилно население обречено на изселване и унищожаване. В списъците влизат всички евреи в Европа. От трите милиона полски, украински и съветски евреи до 200-те евреи в малка Албания. Общо 11 милиона евреи са осъдени на смърт. Нацистите работят много ефективно. Пътят от конференцията във Ванзее води директно до газовите камери и крематориумите в Аушвиц.

Уважаеми присъстващи, уважаеми избраници и лидери на една различна, демократична Германия,

днес стоя пред Вас като представител на еврейската държава, държавата на оцелелите, държавата Израел. Осъзнавам значението и силата на днешното тържествено заседание и съм сигурен, че същото важи и за всички Вас.

В този момент пред очите ми се изправя внушителната фигура на моя дядо, от когото така се възхищавах - равин Цви Мелтцер. Достоен и красив мъж, чийто любим внук бях аз, а той - мой учител и възпитател. Виждам го и сега, с бялата му брада, с тъмните, рошави вежди, загърнат в молитвеното наметало, сред богомолците в синагогата на моето родно градче Вишниево в Белорусия.

Като малчуган и аз се увивах под наметалото на дядо ми и слушах с вълнение красивия му, кристален глас. До ден днешен кънти в ушите ми ехото на произнасяната от него молитва "Кол Нидреи" на празника Йом Кипур, празника на Опрощението, в миговете, когато според еврейската вяра съдбата на всеки поотделно се определя от Всевишния - дали го очаква смъртта или живота.

Спомням си го как стои на перона и изпраща влака, който откарваше мен, 11-годишния, към Светата земя Израел. Спомням си бурната му прегръдка на раздяла. Спомням си и последните му думи, с които ми заповядваше "Остани винаги евреин, момчето ми!" Локомотивът изпищя, влакът потегли. Фигурата на дядо ми бавно се стопи в далечината заедно с перона. Повече не го видях.

Когато нацистите навлизат във Вишниево, те заповядват на всички евреи да се съберат в синагогата. Дядо ми влиза пръв, увит в същата плащеница, с която и аз се бях намятал като дете. Цялото семейство го последва. Вратата е залостена отвън, а дървената сграда подпалена. От цялата еврейска община остава само пепел и дим. Няма оцелели.

Уважаеми дами и господа,

Шоа поражда най-тежките въпроси за дълбините на човешката душа. Къде са границите на човешката злина? До къде може да стигне параличът на цял един народ? На един културен народ, уважаващ философията и иизкуството. На какви ужасни деяния е способен човекът? Как успява да изключи своя морален компас? Как може един народ да смята себе си за "господстваща раса", а своите човеци-събратя за ненужни и вредни?

До ден днешен виси въпросът, защо нацистите виждаха в евреите такава опасност и заплаха. Какво ги кара да инвестират толкова много в индустрията на смъртта? Защо нацистите продължават да изпълняват своя план до самия горчив край, макар че поражението вече се очертава на хоризонта? Нима евреите са заплаха за "хилядолетния Райх"? Способен ли би бил един преследван народ, мачкан от ботушите на престъпници, да спре военната машина на нацистите? Колко дивизии са на разположение на европейските евреи? Колко танка, бойни самолета, колко пушки?

Не. Омразата на нацистите не може да бъде обяснена само с чист "антисемитизъм". Антисемитизмът е изхабено клише и не съдържа обяснението за убийствения, зверски ентусиазъм, за натрапчивата решимост на нацисткия режим да изтреби цялото еврейство. Истинската цел на войната бе завладяването на Европа, а не разчистване на историческите сметки с евреите.

Заплашителната опасност, която евреите представляват в очите на хитлеровия режим със сигурност не е военна, а морална. Заплахата е във вярата, че всеки човек е създаден по образ и подобие на Бог; че всеки човек е равен пред Бог, че всички хора имат еднакви права. И невъоръжен евреинът ще свидетелства и ще защитава светостта на Божието име. От самото начало на съществуването си еврейският народ е верен на заповедите "Не убивай!", "Обичай ближния си като себе си!" и "Търси и следвай мира!" - винаги и при всички обстоятелства.

За мен благонамереният евреин, вярващ в тези заповеди, се олицетворява от фигурата на добродушния ми дядо, най-ценния и почтен човек, когото съм познавал. Нацистите искаха да го превърнат в нечовек. Те изгориха живи него и братята му. Огънят погълна телата им, но не и духа им.

...

Нека преминем към най-важната от всички поуки: "Никога вече!" Никога вече расови теории. Никога вече чувство за господство над другите. Никога вече връчено уж свише право за разпалване на омраза, за убийство и беззаконие. Никога вече отричане на Бог и никога вече Шоа. Никога вече не бива да се игнорират кръвожадни диктатори, които се крият зад демагогски маски, но не пестят потенциално смъртоносни лозунги.

Скъпи приятели, представители на германския народ,

заплахите за унищожаване на нашата държава и на нашия народ се отправят днес под сянката на настръхнали оръжия за масово унищожение. Оръжия, които са в ръцете на ирационални хора, на невменяеми личности, които крият истинските си намерения.

За да предотвратим втора Шоа от нас се изисква да възпитаваме децата си в уважение към човешкия живот, към опазване на мира със съседните народи. Младите поколения трябва да се учат на уважение към другите култури, но и към универсалните ценности. Десетте Божи заповеди трябва отново и отново да бъдат отпечатвани и разпространявани.

...

С края на британския мандат в Палестина Давид Бен-Гурион, един от строителите на възраждащата се нация, обяви създаването на държавата Израел. Арабите отхвърлиха гласуваната от ООН резолюция и само часове след обявяването на нашата независимост армиите на седем арабски държави атакуваха Израел. Целта им бе да унищожат току що учредената държава.

Изправихме се сами срещу тях. Нямахме съюзници, но въпреки всичко еврейският народ влагаше в държавата единствената си надежда за живот в сигурни граници. Ако тогава бяхме загубили войната, това навярно щеше да означава края на нашия народ. Израелската армия победи в една привидно отчаяна борба. В нейните редици се сражаваха и оцелели от Шоа, които непосредствено преди това достигаха спасителния бряг на Израел. Някои се включваха в армията направо в разгара на битките. Мнозина загубиха живота си на фронтовете.

Още докато Израел лекуваше раните си от войната, малката страна отвори вратите си за оцелелите от Шоа и за многобройните еврейски бежанци от арабския свят. Това бе един от важните ни приоритети. Всички други порти бяха затворени за тези бежанци.

Уважаеми дами и господа,

няма да забравим никога, как тогава, когато раните ни още кървяха, получихме помощ от най-неочаквана страна - от нова Германия.

Две исторически личности си подадоха ръка над пропастта:

Канцлерът Конрад Аденауер, бащата на демократичната Федерална република и Давид Бен-Гурион, основателят и пръв премиер на държавата Израел.

...

От Конрад Аденауер, през коленичилия Вили Бранд в памет на героите от Варшавското гето и до Вас, господа депутати на Бундестага и на Бундесрата, от Хелмут Шмидт до Хелмут Кол - много бяха водещите личности в нова Германия, които поставиха основите и укрепваха дружбата между нашите две страни.

Обществено-политически институции, стопански организации, интелектуалци, лидери и практически деятели - всички те тъкаха и тъкат изключителната материя, от която се състои приятелството на нашите народи днес.

За това  ви изказвам моята и нашата сърдечна благодарност.

Вие, г-н Федерален президент Кьолер, казахте в Кнесета в Ерусалим "Отговорността за Шоа е част от германската идентичност". Високо ценим тези Ви думи. Вие, госпожо Федерален канцлер Меркел, спечелихте сърцата на нашия народ със своята откровеност и топлота. Пред двете камари на американския Конгрес Вие заявихте "Евентуално нападение срещу Израел за нас би се равнявало на нападение срещу Германия". Тези вълнуващи думи на непоколебима подкрепа няма никога да забравим.

...

Победите ни обаче не отстраниха веднъж завинаги опасността за нашето съществуване. Ние не се стремим към чужди територии. Нито пък желаем да господстваме над някой друг народ. Но нямаме и право да си затваряме очите пред реалностите. Нашата национална кауза е ясна и еднозначна: постигане на мир с нашите съседи.

Уважаеми дами и господа,

знаете, че Израел се присъединява към принципа "две държави, два народа". Плащали сме цената на войната и не се колебаем да платим и цената за мира. И днес сме готови да се откажем от територии, за да сключим мир с палестинците. Те трябва да получат възможност да изградят своя държава. Независима, просперираща и миролюбива държава.

Също както нашите съседи и ние се подкрепяме милионите иранци, бунтуващи се срещу диктатурата и насилието в своята страна. Също както тях и ние се обявяваме срещу онзи фанатичен режим, който игнорира хартата на Обединените нации. Режим, който заплашва с разрушение и който притежава атомни централи и ядрени ракети, с които тероризира и собствената страна, и други държави. Такъв режим е опасен за целия свят.

Ние искаме да се учим от Европейския съюз. Вие освободихте континента си от хилядолетни вражди, войни и бедствия и дадохте възможност на новите поколения да сменят омразата на прадедите си със солидарността на днешната младеж. Можем да възприемаме много от вашия опит и мечтаем за един Близък Изток, в който всички народи ще са готови да сменят конфликтите на своите родители с мир за своите наследници. Искаме да строим модерно регионално стопанство за да можем заедно да решаваме общите за всички ни предизвикателства: глад, екологични проблеми, епидемии, терор. Сътрудничеството би помогнало на всички да подобрят качеството на живота в своите страни.

Бог, който е един за всички ни е Бог на мира. Не Бог на войната.

Уважаеми приятели,

обръщам се днес към вас с убеждението, че е във ваша и наша власт да променим хода на историята. Вярвам в това, че мирът е постижим и е наблизо. Никакви заплахи срещу Израел няма да ни отклонят от нашия път. Изправен съм днес пред вас като син на един народ, готов да стори всичко в човешките сили, за да спомогне за създаването на по-добър свят. Свят, в който човек за човека ще е човек.

Международният ден в памет на жертвите на Шоа е ден за почит и за самовглъбяване. Той възпитава и дава основания за надежда.

Започнах с молитвата каддиш, бих искал да завърша с нашия национален химн "Хатиква" (надежда):

"Не губим надежда,
надежда, стара 2000 години,
да бъдем свободен народ, в собствената страна,
в страната Цион и Израел!"

Смеем да мечтаем и съм сигурен, че и Вие ще споделите нашата мечта: Заедно ще успеем да осъществим тази мечта.



Превод и обработка: Милен Радев


Тагове:   международен,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: stoni
Категория: Бизнес
Прочетен: 445366
Постинги: 146
Коментари: 153
Гласове: 1332