Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2009 02:31 - ИЗБОРИ ПО … ПРАВЕШКИ
Автор: stoni Категория: Бизнес   
Прочетен: 2441 Коментари: 4 Гласове:
0



   

ИЗБОРИ ПО … ПРАВЕШКИ
Светла Василева
Правец бе емблема в миналото! Най-малкото заради две неща – последния тоталитарен държавен глава Тодор Живков и първите български компютри.
Правец днес е не по-малко емблематичен отколкото някога!
Един от частните градове на България, в който живота тече по собствени, неписани, но строго спазвани правила. Тук се случва само онова, което е одобрено от собственика на града, за останалото … мълчание. Бог високо, цар далеко, а съд, полиция и прокуратура отсъстващо присъстват по тези места. Медиите също се стараят да заобикалят града на бившия Първи. Не че не е интересно какво се случва около правешкото езеро! И най-малкия опит за повдигане на завесата и показване на ужасяващи факти от действителността , демонстративно бива санкциониран с назидателност, крещяща какво очаква всеки – дръзнал да нарушава олигархичния покой. 
До скоро беше публична тайна, че Правец се владее от фамилия Златеви: Златев-баща, кмет на града (почти 30 години!) по времето на Тодор Живков и Златев-син, изпълнителен директор на “Лукойл България” ЕООД, дъщерна компания на руския петролен гигант, приятел и спонсор на Георги Първанов и Бойко Борисов. Случването на каквото и да е в града зависи “от” и става “с” одобрението на фамилията. Изборът на кмет – най-вече!!! 
Както всички кметове на “частни” градове, така и правешките са марионетки, кукли на конци. Позволено им е да правят онова, което им нареди, обикновено по телефона, собственика на града. Вярната служба се овъзмездява надлежно, примерно с пост на областен управител на Софийска област. Такова е назначението на последният кмет на Правец – Красимир Живков. Те са хора зависими, предсказуеми и контролируеми. Без фантазия, без въображение, без визия. Безлични и послушни. Тези качества са гаранция за избора/назначението им за градоначалници. Само при кмет с такива качества е възможно да се случи невъзможното за една европейска правова държава:
- да бъдат продавани общински улици и пътища на частни лица;
- да бъдат заграждани хиляди декари гори в т.ч. частни, заедно с горски общински пътища и достъпът на собствениците да е в “разрешителен режим” с пропуск, издаван от … собственика на града;
- да бъде заграбен непродаден частен имот, оказал се в средата на строен от фамилията, голф комплекс и в последствие “очужден” от общината (!!!) в полза на олигарха;
- да бъде обсебен и унищожен имот и спортна база на ВУЗ;
- държавния бюджет, с пари на всички данъкоплатци, да финансира (на практика да субсидира) изграждане на инфраструктури, обслужващи частен обект, в случая голф-комплекс и т.н. 
Всичко това се случва пред очите на онемелите жители на града, чийто живот е белязан от … дамгата на Страха. Те се страхуват да потърсят правата си за погазена собственост в съда. Те се страхуват да отидат до горите си. Те се страхуват да застанат пред камерите и микрофоните на телевизиите. Те се страхуват, защото знаят какво следва след подобни изяви. Заличаване …
Те се страхуват от това, че трябва да избират на 15 ноември!
Този път изборът е между олигархичния модел на управление, издигнал за свой кандидат за кмет досегашния заместник кмет на общината – Никола Нитов (бивш секретар на ИК на ОбНС по времето на Тодор Живков) и независимия кандидат, издигнат от инициативен комитет – Павлин Цветков, завършил публична администрация и международни отношения в Атинския университет, потомък на съратници на Левски, който обещава да работи заедно с гражданите на Правец :
- За ревизия на всички сделки на досегашното корумпирано управление, което лиши общината от собственост и от доходи за своите граждани;
- За изолиране на олигархичния модел и за чуваемост на всички проблеми на обикновения човек – юридически, социални, образователни, здравни;
- За осветяване на улиците и на общинарите, които са обслужвали частни интереси;
- За вдигане на бариерите от горите, от общинските пътища, от домовете ни и за осигуряване на свободен достъп до всяка институция и точка от нашите села и град.
Тези обещания стресираха дори журналистите от местния вестник “Правешки глас” и навярно поради тази причина те ги “спестиха” на читателите си (брой 39, 06.11.2009, стр. 3), а част перифразираха, цензурирайки думата “олигархия”.

Ежедневно всеки човек прави избори. Различни. Важни и не толкова.
Какъв избор да направят правчани, слагайки на кантара на съвестта си в едната везна до болка познатото, старото, рутинното, униженията и страха, а в другата – непознатото, ентусиазма, необвързаността, независимостта, честността и искреността. На кого да се доверят и по кой път да поемат?!!
Избор по … правешки!
Изборът ще е емблематичен за България



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. eien - "Правец бе емблема в миналото! "
09.11.2009 02:50
I SEGA E!!!!!!!!!!!
цитирай
2. stoni - В моите очи и преди и сега все си е една ...
09.11.2009 17:26
В моите очи и преди и сега все си е една грозна емблема.
Незнам как се усещат хората от този град но аз лично ги съжалявам...и онези които се радват и ползват от престъпното и онези, които са принудени да съществуват в него.
цитирай
3. анонимен - Бай Васил Златев прави избори
10.11.2009 00:17
Бай Васил прави избори

(По оригинала на Алеко Константинов "Бай Ганю прави избори")

- Не ми дрънкайте много-много, аз ви казвам, че трябва да изберем наш Кольо! - извика бай Васил и удари силно по масата.
- А бе как ще го изберем Кольо, откъде ще изкопаем избиратели? Ами че ти бе, бай Василе, нали си; уж беше комунист - осмели се да възрази Сашоолу.
- Кой ти каза, че съм комунист! - попита строго бай Васил.
- Как кой ми каза? Ами че не помниш ли колко реакционери си пердашил, колко си ги псувал, как да не си комунист? Не знаеш ли - ти сам каза, - че даже на Живков си се клел, че си комунист? - възразяваше Сашоолу.
- Ей че си прост! - отговаря със снизходителна усмивка бай Васил. - Че какво, като съм казал на Живков, дума дупка прави ли! А бе, ахмако, че аз, един Живков ако не метна, кого ще метна?
- Имаш право, твоя милост! Сашоолу, налягай си парцалите, недей го опява! - обади се Ненчоолу. - И аз съм гербаджия.
- Ами че аз на гроб камък ли съм! Аз съм пък хептен гербаджия - изтърси Нитоолу, - я стани и ти бе, Сашоолу, един гербаджия, че да ги пипнем онези, да не могат да мръднат.
- Добре, ама не зная Управителя с кои ще бъде - отговаря Сашоолу.
- Управителя ли? С нашите, разбира се - съобщава бай Васил, - и околийският е с нашите. Постоянната комисия не е законна, ама кой ще му дири законност, тя е наша. Бюрото е наше. Общинският съвет е наш. Общинските съвети по селата не са утвърдени нарочно, разбирате ли? Ако бъдат с нас - ще ги утвърдим, ако не - на дяволите. Пак ти казвам - колкото за Управителя, нямай грижа, той е наш.
- Ами мутрите? - любопитствува Сашоолу.
- И мутрите са наши, и циганите, и Асенов е наш...
- Ами че той нали беше затворен за „респектиране”? - учудва се Сашоолу.
- Е-хе, ти патки пасеш. Пуснахме го ний него. Нали той ни спечели мутрите. Отишъл при тях онзи ден, събрал ги, че като им скръцнал със зъби, те замръзнали по местата си, като им изръмжал: "Зъбите ви ще разкъртя, ако не изберете Нитоолу!" - и мутрите кандисали. Пазарил ги Асенов по два лева на човек и срещу изборите цяла нощ ядене-пиене.
- Страшен хайдучага, брей!
- И за колко мислиш! За 50 лева. Ходил при онези да иска 100 лева, те го изпъдили, нахокали го. Ще го видиш сега в неделя - кокалите им ще смаже! - казва самодоволно бай Васил.
************************************************
- Вий знаете ли - продължава бай Васил, - онези подали телеграма до министъра да му се оплачат, че управителят тръгнал по селата да агитира.
- Диванета! - обажда се Ненчоолу.
- Ама какви! - допълня Сашоолу.
- Министъра чева не е света Богородичка, да ги послуша хемен така! Отговорил им: изборите са свободни, ха-ха-ха!...
- Ха-ха-ха! - кикотят се Ненчоолу и Сашоолу.
- Страшен дявол, да го вземе мътната. Свобода ли? На-а свобода! Ще видят те в неделя една свобода, че ще я помнят до живот. Хеле Павлинчо! Той, горкия, не е виждал още наши избори. Да му излязат насреща ония ми ти гербери, ония ми ти цигани с кръвясали очи, изпъкнали два пръста навън, ония пресипнали гърла, ония ми ти пояси до гуша; да му се облещят насреща, па да иде онзи глиган, Николай Асенов, отзаде му, па да извика само: "Дръжте го!"
- Ха-ха-ха! - кикотят се Сашоолу и Ненчоолу със светнали от удоволствие очи.
- Св-о-бо-да! Кос-тен-ту-ция! Нa-а, костентуция! Те все се надяват на "окръжната телеграма". Проглушили са ушите на хората с тази окръжна телеграма. Току я четат, току я сочат на света. Че се смяхме вчера с управителя в кафенето. Той, колкото за лице, накарал да напечатат тая пуста телеграма, разпратил я по кафенетата. Вчера седим с него в кафенето, гледаме онези, като си навели главите над една маса, като че овци пладнуват, четат ли, четат телеграмата, радват се, чуваме, шушнат си: "Свободни! Изборите свободни! Полицията няма да се меси!" А ний с управителя кис-кис-кис! Аз го погледвам с едно око и му казвам на смях: "Ний сме сигур!" Той като се закикоти и хоп - една мастика. Той се потупа по джеба - демек онова писмо, за свободата на изборите, смигне с око и каже: "Ний не сме сигур", и кис-кис-кис!
************************************************
- От тази вечер трябва да наредим хората по кръчмите.
- Не е ли рано, бай Василе? - обажда се Нитоолу.
- Не е рано то, утре е събота, остава да пият 36 часа. Не е рано! Тамам! Па най-сетне няма хемен все да пият. Ще се изреждат. Едни ще пият 5-6 часа, ще си почиват, други ще почнат. Наред, наред! Като се съберат веднъж, няма да се разотиват. Там ще пият, там ще ядат, там ще спят! Разбрахте ли?
- Знаем ний, за пръв път ли правим избори! - обажда се Ненчоолу.
- Ти, Ненчоолу, като минеш край Хотела, кажи им да приготвят за тази вечер 300 оки хляб и да ги прати - 100 оки в Циганската махала при Багера, 100 оки в Парцал махлеси в Гоговата кръчма и 100 оки долу, при хамалите. Ти, Нитоолу, замини край тези кръчми и кажи да почнат вече да дават от тази вечер вино, ракия. Повече ракия да им дава, чу ли? Па да им кажеш да не надписват много, че ги земват дяволите. По-онази година за нищо и никакво 2000 лева ни оскубаха, маскарите! Кажи им да си опичат ума, зере Общинският съвет е наш! Замини и покрай касапите, кажи им, колкото имат мардалък, дроб, черва, кокали, нека ги съберат в един-два коша, че ще ги пратим по кръчмите да сварят на нашите по един казан чорба. Довечера управителят и околийският ще се завърнат от селата, аз ще ги зема с мене да пообиколим другите кръчми и кафенетата. Ще съберем от всичките канцеларии да пишат бюлетини; ще ги караме цяла нощ да пишат. Аз избрах хартия, таквази сивичка, жълтичка. Нашите бюлетини ще ги сгъваме като муски...
- Юч-кюшелии - пояснява Нитоолу.
- Юч-кюшелии. Па трябва да пипнем няколко техни бюлетини, да видим каква им е хартията и как ги сгъват, та да накарам писарите да напишат 1000-2000 бюлетини на тяхна хартия с твойто име.
- Страшен си дявол, бай Василе, изучил си ги тия пущини на пръсти! - казва с благоговение Сашоолу.
- Хубава работа! Защо съм бай Васил, ако няма да зная и този занаят. Ти, господине мой, тури ме в която щеш околия и ми кажи когото щеш да ти избера. Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара! Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева. Да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от кол, от въже, тъй 40-50 прангаджии и да ги наредя в две-три кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава, па да им извикам: "Ха бакалъм! Да живее България!" Хе-е! Тука ли си, Пенке ле!... Като накървят ония ми ти изпъкнали очи, като почнат да вадят от поясите ония ми ти ножове, да ги бучат по масите, като дигнат една олелия с ония ми ти прегракнали, дрезгави гласове - страх да те побие! Па земи, че поведи през нощта тази страхотия през сред града... Опозиция ли?... Дяволът не може да ти излезе насреща! Прекарай ги край къщата на някой противник... Мале мила! Като разтворят ония ми ти гърла!... От един сахат място да ги чуеш, мравки ще запъплят под кожата ти, като на таралеж ще ти настръхнат косите!... Па свикай селските кметове и писари, па им светни с очи, па им скръцни със зъби, па им посочи тия синковци... Избиратели ли?... - И сянката им няма да видиш! Като ти кацнат от всяко село по 12 души общински съветници с кметовете барабар, като събереш чиновниците и писарите, постави по краищата жандарми да връщат другите селяни, окръжи бюрото с тия 40-50 катили, направи някоя шашарма, наблъскай в кутиите няколко снопа бюлетини и ето ти тебе магарето народен представител, ха-ха-ха!
- Ха-ха-ха - отзоваха се Сашоолу и Ненчоолу, - браво бе, бай Василе!
- Тъй, ама само полицията не стига, трябва и бюрото да е твое - допълня Нитоолу.
- И аз тъй мисля - придружава Ненчоолу. - То е сега наше, ама казвам санким... Наистина бе, бай Василе, я разправи, моля ти се, как скопосахте това бюро?
- Как ли? - отзовава се със самодоволна усмивка бай Васил. - Твърде просто! Нали избрахме Общински съвет? Осем излязоха техни, четворица - наши. Накарахме да касират четворицата от техните, по-главните... Ама ще речете, че се дигнала гюрултия. Майната му! Додето я оправят - изборите ще свършат. Останахме четири техни и четири наши. Ама от техните оставихме само фукарите. Събрахме се да избираме постоянна комисия. Едного от техните разсилният не можа да го намери - сещате ли се?
************************************************
- Пустия му бай Васил! И онези простаци намерили с кого да се борят. Тежко им - произнесе Сашоолу.
- И с тази глава да не станеш досега министър! - учудва се Ненчоолу.
- Нейсе, запуши я! - дума скромно бай Васил. - Нали ги знаеш българите!...
************************************************
Всички наемници бяха вече на крак, когато откъм циганската махала се зачу музика...
************************************************
Музиката напред, зад музиката циганите и мутрите. Начело, дигнат на ръце, със зализан перчем... кой мислите? - Сам бай ви Васил. Даже и при този тържествен момент бай Васил не се забравя: той държи ръцете в джебовете си: "Хелбетя, ще бръкне някой хайдучага - отиде кесията. Нали си знам стоката." Едно второ "ура", в състояние да събуди и мъртвите, оглуши ушите на Нитовата тайфа, която се изтърси от кръчмата на мегдана и отговори с една канонада: "Да живее бай Васил!"
- Добрутро, момчета - извика снизходително сияющият бай Васил.
Една попара от трийсет пресипнали "добро утро" се отзова на неговия поздрав.
- Кураж, момчета, силата е с нас - ободрява бай Васил с тона на Наполеона пред Аустерлиц.
************************************************
- Асенов, раздай сега на всекиго по един сноп бюлетини! Хайде сега, момчета, напред. Кураж! Да живее ГЕРБ, урааа!...
- Ураааа!...
И тръгнаха... избирателите!

Павлинчо Цветков, кандидатът на опозицията, се събуди в шест часа сутринта. Облече се, пи си кафето и излезе на високата веранда пред къщата. Слънцето, едва-що изгряло, отражаваше се в купола на църквата и в обърнатите към изток прозорци. Тържествующа изглеждаше цялата природа. Всъщност природата си оставаше също тъй равнодушна, каквато си е винаги, а тържествующа бе само душата на кандидата.
Млад, образован, малко идеалист, повече мечтател, с любов в сърцето, с вяра в доброто, с надежда на бъдещето, той не беше още кален в действителността, в живота. Безгрижен до самозабравяне, непоправим оптимист, привикнал на всичко да гледа от добрата му страна, той беше доверчив до наивност, до глупост.
Няколко приятели му предложиха кандидатурата за кмет; едно събрание от граждани прие съчувствено тая кандидатура и Павлинчо помисли, че всичко е вече свършено, и плувна в мечти за предстоящата деятелност в Общината. Рукна по Правец мед и масло. Но някои други подробности, някои предшествующи избора приготовителни действия на неговите приятели, действия, непредвидени в избирателния закон, като че хвърляха сегиз-тогиз сянка върху неговите сладки мечти. Защо трябваше сега той да излага своята програма пред избирателите, като че не можеше и да се мине и без това. Защо трябваше да изпитва толкова неловки минути, да отговаря, да обещава съдействие за удовлетворение на нужди, интересующи може би само запитвачите. Той като че беше поверил целия свой интелект на окръжающия го щаб приятели! Те му казаха, че трябва да държи реч, и той държа реч. Те му казваха, че трябва да приеме селските кметове и да им говори любезно, и той приемаше в къщата си кметовете и писарите и им говореше тъй любезно, щото селяните си навеждаха очите и едва ли го разбираха. Те си изказваха нуждите, той държеше бележки и чистосърдечно казваше кое може да се удовлетвори, кое не за крайно неудоволствие на селяните, привикнали да им се обещават златни гори. Той трябваше да участвува в събранията на видните граждани, в които събрания се определяха и разпределяха агитаторите за селата и за градските махали. Гражданите спорят, шумят, той седи настрана и мълчи, като че това не се касае до него. Тази глупава пасивност го тревожи, той отвори уста да каже нещо, да възрази, но някой от щаба ще го хване за ръката и ще му каже с бащински покровителствен тон: "Ти мълчи, стой си настрана, ти още не разбираш тия работи." И той млъкваше покорно и се вслушваше в солидните и самоуверени разговори на почтените граждани. "Нима винаги така стават изборите - мисли той - или това може би сега почва, от новата епоха." Той побутва едного от спорещите и му шепне на ухото: "Моля ви се, винаги ли така стават изборите?" Спорещият, залисан в друг разговор, погледва го като през мъгла и му каже засмян, наставнически: "Остави сега това друг път; ти не разбираш от тия работи, стой си настрана: работата е наред."
Работата е наред! Павлинчо се свикна с мисълта, че работата е наред. Дето седне, дето стане, с когото и да се срещне, търговец било, занаятчия, селянин, все туй чуваше - че работата била наред, - иде ли в кафенето, наобиколят го приятели и бързат да му съобщават сведения от града и от селата: "О, добрутро, господин Цветков, как сте? Артък сега работата е наред." "О, господин Цветков, беше! Цялата община от джеба да ти я извадя. Гледай си кефа! Работата е вече хептен наред!" Иде ли вечер на разходка в градската градина, из всичките алеи го срещат приятели и отдалеч му правят знакове с ръце - демек беше, работата е наред...
************************************************
И тъй, в неделя, в деня на изборите, около седем часа сутринта Павлинчо стоеше на високата веранда на къщата и с лекост, с радост поимаше утринната прохлада. Избирателният закон, оживен в неговите мечти, рисуваше му последователно разните моменти на един конституционен избор. Градският часовник, като възвести половинка с два удара на камбаната, пресече сладките мечти на кандидата и му напомни., че е време да се тръгне към избирателното място. Той се облече, взе си бастончето, но спомни, че е запретено да влиза при изборите с каквото и било оръдие, остави си бастона и тръгна... Улиците почти пусти; народът беше се вече свлякъл към училищния двор. На площада пред църквата една група приятели го посрещна с дружески приветствия:
- О, господин Цветков, добрутро. Видяхме ли ги?
- Кого?
- Избирателите. Само селяни три хиляди. Раздадохме им вече бюлетини. Работата наред. Хайде сега в училището.
Завиха през една тясна крива уличка и изпъкнаха около избирателното място. Наистина, цяла маса граждани и селяни мирно и тихо бръмчаха в двора и прилежащата улица. Агитаторите сновяха между тях и полуявно, полутайно раздаваха бюлетини на новопристигналите. Сам-там се чуваха възгласи, че цели години наред не са се явявали на избор.
- Бре, дявол да го вземе, от осем години днес се явявам на избор.
- Че и аз така.
- И аз също.
Такива самопризнания се чуваха отвред.
Бюрото беше вече настанено в салона на училището. Някои избиратели, както и един от кандидатите на опозицията, се навъртаха около бюрото. Изборът почна. На Цветков се видя странно туй обстоятелство, че в съседния с училището двор, а също и в дворовете на срещната страна на улицата пъплеха множество силно въоръжени жандарми, между които сновяха двама пристави и им шепнеха някакви инструкции. "Ами нали е запретено от избирателния закон да има въоръжена сила в съседство с избирателното място! Странно!"
Но не остана много място за учудване... Пред очите на Цветков се почна, завъртя се, зашумя, забуча една такава хала от ужаси и насилия, щото той се вцепени, като треснат от гръмотевица.
************************************************
- Да живее почитаемото правителство, ураа!
- Ура... ра... раааа! - изрева стоустата страшна тълпа.
************************************************
И Павлинчо, увлечен от течението на масата, намери се на улицата. Той беше като поразен от молния! В ушите му звънтяха думите на бай Васил, който от върха на стълбите викаше: "И ний сме били малко-много в Европа и знаем тия пущини, изборите. Аз в Съветска Русия съм бил... "
************************************************
След няколко дена Павлинчо прочете в един от столичните вестници следующата телеграма: "София. Министър-президенту. Изборите се извършиха при абсолютна тишина и порядък. Избран: Никола Нитоолу, наш. Опозиционния кандидат се провали позорно. Щом се появиха избирателите с музика начело, шайката му се разбяга. Целият град тържествува. Да живее правителството на ГЕРБ!
Бай Васил"
************************************************

Писмото до Павлинчо, за което по-горе споменахме, се свършваше с тези думи: "А народът какво ще каже, какво ще прави? Любопитен въпрос! Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти ? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре - музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена...
Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? - Идеали? - Суета, вятър!..."
цитирай
4. galina1 - Стони, приятелю...
26.11.2009 19:15
.... стига си се вкисвал. Напиши нещо за душата. Животът и без това е кратък, а ние се чудим как да си го направим още по-сложен и да го смалим с години. Весела вечер от мен. }}}}}}}}}}}}}}}}}}}}
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: stoni
Категория: Бизнес
Прочетен: 445436
Постинги: 146
Коментари: 153
Гласове: 1332