Първия закон с лустрационен текст се появява още през 1992г. Тогава, правителството на Филип Димитров, внася законопроект за дейността на банките, в който се забранява на хора с принадлежност към ДС, да заемат ръководни длъжности в банките. Парламентарният съд с решение №10 отхвърля текста.
Правителството на Иван Костов подготвя законопроект за разсекретяване на на документите на бившата ДС. Мнозинството на ОДС в парламента превръща проекта в закон. Законът влиза в сила на 1 август 1997.

В началото на август 1997 президентът Петър Стоянов нарежда на правителството да не изпълнява закона – да се изчака думата на Конституционният съд, който бе сезиран от депутатите на БСП.
Парламентарните съдии, орязват важни текстове от закона, с което спасяват от проверка самите себе си, петима от тях са с принадлежност към ДС. Съдиите отменят проверките и на ПРЕЗИДЕНТА, ВИЦЕПРЕЗИДЕНТА. Така обхватът на закона се стеснява.

През септември 1997 в Народното събрание бяха огласени имената на политиците, чиито документи за принадлежност към ДС бяха оцелели. Тогава лъсна здравата пъпна връв на ръководството на ДПС с бившата Държавна сигурност.
От началото на октомври 1997 всички жертви на репресивния апарат получиха възможност да прочетат досиетата си. Само за няколко месеца 20 000 българи отидоха в МВР, и се запознаха с мрачните папки. Законът позволи преди местните избори през 1999 партиите да проверят дали кандидатите им са имали връзка с ДС.
В началото на 2000 тръгна инициатива законът да бъде разширен и да позволи проверки за чисто минало на политици за 1997-1999 и на лица на важни обществени постове. ОДС изпълняваше обещаното. В началото на 2001 законът бе допълнен и променен. Създадена бе специална комисията " Методи Андреев". Тя огласи своите проучвания в доклади преди изборите същата година. Тогава самото НДСВ отзова свой кандидат за народен представител – депутата в няколко парламента Венцислав Димитров.
БСП и ДПС не обърнаха внимание от разкритията, Доган и резняците му с картончета безцеремонно заеха кресла в пожълтелия парламент и си осигуриха имунитет.
В началото на 2002 комисията започна да проверява прокурори, следователи.Мнозинството на НДСВ и ДПС с гласовете на БСП, отмени закона.
То си направи друг, удобен Закон за защита класифицираната информация.
Още със създаването си "Демократи за Силна България" обявиха, че ще се работят за това, тайните на ДС да бъдат напълно разсекретени и предадени в единственото в България изцяло публично хранилище - Централния държавен архив.
Именно ДСБ внесе проект за промяна на Закона за класифицираната информация. Той предвиждаше бивши сътрудници на ДС да не могат да работят в Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) - новата комисия, призвана да защитава точно сигурността на информацията. След бурни дебати проектът бе отхвърлен, отново с обичайно мнозинство – НДСВ плюс ДПС плюс БСП.

ДСБ обаче не се отчая от яростната съпротива. През февруари 2007, Екатерина Михайлова и Йордан Соколов внесоха нов проект. Той предвижда до 3 години затвор за министрите, които (умишлено или не) не си изпълняват дълга за разсекретяване на ченгеджийските тайни.

В регистъра на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) няма информация за документите на бившата Държавна сигурност, както повелява Законът за защита на класифицираната информация, оплаква се през септември 2004 председателката Цвета Маркова. Вътрешният министър отказава да предостави папките с аргумента, че в момента тече процедура по разсекретяването на тези документи. Според бившия шеф на комисията по досиетата Методи Андреев архивите на ДС не са държавна тайна и 95% от тях трябва да бъдат прехвърлени в Държавния архивен фонд.