Предговор:

Понеже времето си минава е време за лустрация. Лустрация някак си означава лъскане, почистване, проявяване и най вече в смисъл осветяване та от там и този демоничен страх на една част, група или клика от хора, вероятно не до-там чисти.

Ние живите, живейки участваме в събития, които ако са по динамични и значими можем да превърнем в история. Колкото по близо в центъра и по мащабно сме участвали в събитита от нашето настояще толкова са по задълбочени и просторни са познанията и вижданията ни върху процесите и хората около нас. Има и още нещо, нещо което е не по малко важно но то е възстановимо или е набавимо със специални опити, методи и помощ. Единственото, което е недостъпно за мнозина това е таланта, който е Божий дар и него няма кой и как да ти го предаде, подари или продаде или пък да ти открадне.
Остава желанието и чистотата, откритоста на душата ти да излее това на някой лист за очите на другите. Тук ще се иска да си от типа хора, които не са свикнали и нямат желанието да живеят в сенките, защото тъмнината е слой който всъщност ще прави опит да скрива личността от околните и тогава дори изложено каквото и да е ще бъде сухо а вероятно и лъжливо. Така, че има само един начи истинското да достигне по предназначение до търсещите, когато то е написано от чиста душа и добро сърце. Е, може и малко тъжно да е, дет се вика сърцето и настроението да е десю дет се вика на френски  но дано това да е само в някои част и някое време от времето на писането.

Започвайки ще искам да е ясно, че няма да имам никакви претенции за педантична достоверност а и се надявам да положа художествени приоми подобни на ходожествена измислица но ще се стремя тя да е такава, че никога да не прикрачва или противоречи на линията на истинаската история. Това по принцип ще направя по две причини и основната от тях е, че едва ли загубеното време в търсене на детайлите, отдалечило ни ненужно от нужното за днес. Ще искам да предам едно такова завладяващо и интересно описание с което да не направим времто прекарано зад тези редове тягостно. То може да премине и развлекателно за онези части от читателите, които нямат пряко или коствено участие в събитията. Дали ще успея е въпрос на който отговор ще даде някой друг.

Дали пък не се взех много на сериозно и си губя времето? Понякога се питам и замисляйки се за кратко на този въпрос стиган до отговора, че нямам отговор и какво съм решил в крайна сметка ще се разбере ако вие в момента четете.