Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08.2009 17:36 - I - 1
Автор: stoni Категория: Бизнес   
Прочетен: 1216 Коментари: 0 Гласове:
0



Щеше ми се, искаше ми се да си имам и екип и коректор и секретарка за целта. Не защото просто ми се ще, просто защото се познавам достатъчно и се претеснявам, че ще ме домързи и в някой момент ще обърна някоя друга страница и ще прескоча нещо, което считам за важно но пък просто ще е трудоемко, ще изисква някаква предварителна и по дълга подготовка и ето ти домаж, както казват кебекарите тук. Но няма а няма как да искам такива неща, защото нямам кой знае колко много друго освен от най ценното, което може да има някой човек а именно времето. Демек времето е мое, живота си е мой и сам ще си ходя по него по единствения път да го живеем дълго а именно по пътя към старостта. Само тя ни гарантирала това, както каза днес един мой стар приятел Динчо Бочджиев от с. Мосомище, Мосомище село комитско, село на войводи и разбойници и на всякакви хора, част от които ще влезнат някъде по пътя ми в разказите и историите.
Та да започнем с Динчо, защото Динчо днес беше на работа и както си бях решил да потърся другаря Муртев за да си сверя единия от часовниците с неговия се свързах с него. Казвам часовниците защото моя часовник се състои от множество часовници но не го сверявам по никой от другите а просто по някаква формула от производно на останалите. Само, че другаря Муртев беше в отпуска и така целта на позваняването увисна във въздуха и остана надеждата за случайни сверки в които Динката се оказа любезен да опита. Той си е любезно момче но не със всеки по принцип. Спомням си го още преди повече вече от 15 години, когато дойде да работи в местната полиция в която може би аз вече бях за него старо куче. Навлезна с една група сержанти, млади различни и отворени, навлезнаха и си останаха в предверието на системата, като чист въздух, син и студен, останаха в антрето при обувките и изтривалките на мястото до което беше им предвидено да достигнат. Въпреки качествата им, въпреки желанията им и помислите им, откъснати от вън изсъхнаха вътре в системата, в пред и парадния и вход. Та там го срещнах днес и Динчо и както и преди спокоен и засмян е, не че го видях де, още нямам видео телефон а и не ми трябва, защото онези с които контактувам 99% и те нямат та защо ще да имам.
В момента на търсене на случайно някого да е там на работа премина Димитър Попов. Не, не оня с некупувайте а едно друго с много десетилетия по младо и наперено момче с кубинка номер 45 и тежест на крака равна на една бала цимент, почти. Докато Динчо се опита да го свърже с мен и на телефона застана говорителя на полицейското управление, всъщност неформалния и неоторизиран говорител Иван Голешев. Ванката пък познавам вече повече от 20 години, той ми е съученик от а и заедно започнахме навремето работа, заедно почти, защото и той ми дойде като новобранец. Тогава носеше още по два големи камъка в джобовете, защото трябваше да му служат за котва при ветровито време. Служба ТИЛ и кирето от склада му даваха най малкия наличен размер от ризите но тогава средния размер на оядените милиционери беше 2 хикса та му се явяваше като платно на гърба и рискуваше да литне. И не само за това а и защото понякога се държи сякаш е пълен с хелии и ако скочи от покрива на милицията можеше вместо да падне да полети.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: stoni
Категория: Бизнес
Прочетен: 445341
Постинги: 146
Коментари: 153
Гласове: 1332