Блогрол
1. Най готиния форум на света
2. POLICE СФСМВР - MAP
3. СФСМВР
4. "Предизвикателството Бългаия" XXI , Ниво 1
5. Ниво 2
6. Структура на ниво 2
7. MAP - свързани по някакъв начин с проекта
8. Поща
9. ЧОНЕВИЯ РОД - ГЪРМЕН
10. Бараки USA
11. Тенекии
12. Бараки
13. Мъни, мъни..
14. Изкопвачката ми
15. Кажете ги на мен
16. Нашите комунисти
17. Авторски права.
18. VIF
19. Знаете ли че..
20. I P A (k)
21. Templar
22. Измамените
23. Цената на единия Гъз
24. foto
25. Kartoteka
26. Библията
27. Oбществен съвет на българите в Канадаизчисти
28. Garmen
29. Прокламация на Свободните граждани в интернет
30. Oбществен съвет на българите в Канада
2. POLICE СФСМВР - MAP
3. СФСМВР
4. "Предизвикателството Бългаия" XXI , Ниво 1
5. Ниво 2
6. Структура на ниво 2
7. MAP - свързани по някакъв начин с проекта
8. Поща
9. ЧОНЕВИЯ РОД - ГЪРМЕН
10. Бараки USA
11. Тенекии
12. Бараки
13. Мъни, мъни..
14. Изкопвачката ми
15. Кажете ги на мен
16. Нашите комунисти
17. Авторски права.
18. VIF
19. Знаете ли че..
20. I P A (k)
21. Templar
22. Измамените
23. Цената на единия Гъз
24. foto
25. Kartoteka
26. Библията
27. Oбществен съвет на българите в Канадаизчисти
28. Garmen
29. Прокламация на Свободните граждани в интернет
30. Oбществен съвет на българите в Канада
Постинг
03.08.2009 17:36 -
I - 1
Щеше ми се, искаше ми се да си имам и екип и коректор и секретарка за целта. Не защото просто ми се ще, просто защото се познавам достатъчно и се претеснявам, че ще ме домързи и в някой момент ще обърна някоя друга страница и ще прескоча нещо, което считам за важно но пък просто ще е трудоемко, ще изисква някаква предварителна и по дълга подготовка и ето ти домаж, както казват кебекарите тук. Но няма а няма как да искам такива неща, защото нямам кой знае колко много друго освен от най ценното, което може да има някой човек а именно времето. Демек времето е мое, живота си е мой и сам ще си ходя по него по единствения път да го живеем дълго а именно по пътя към старостта. Само тя ни гарантирала това, както каза днес един мой стар приятел Динчо Бочджиев от с. Мосомище, Мосомище село комитско, село на войводи и разбойници и на всякакви хора, част от които ще влезнат някъде по пътя ми в разказите и историите.
Та да започнем с Динчо, защото Динчо днес беше на работа и както си бях решил да потърся другаря Муртев за да си сверя единия от часовниците с неговия се свързах с него. Казвам часовниците защото моя часовник се състои от множество часовници но не го сверявам по никой от другите а просто по някаква формула от производно на останалите. Само, че другаря Муртев беше в отпуска и така целта на позваняването увисна във въздуха и остана надеждата за случайни сверки в които Динката се оказа любезен да опита. Той си е любезно момче но не със всеки по принцип. Спомням си го още преди повече вече от 15 години, когато дойде да работи в местната полиция в която може би аз вече бях за него старо куче. Навлезна с една група сержанти, млади различни и отворени, навлезнаха и си останаха в предверието на системата, като чист въздух, син и студен, останаха в антрето при обувките и изтривалките на мястото до което беше им предвидено да достигнат. Въпреки качествата им, въпреки желанията им и помислите им, откъснати от вън изсъхнаха вътре в системата, в пред и парадния и вход. Та там го срещнах днес и Динчо и както и преди спокоен и засмян е, не че го видях де, още нямам видео телефон а и не ми трябва, защото онези с които контактувам 99% и те нямат та защо ще да имам.
В момента на търсене на случайно някого да е там на работа премина Димитър Попов. Не, не оня с некупувайте а едно друго с много десетилетия по младо и наперено момче с кубинка номер 45 и тежест на крака равна на една бала цимент, почти. Докато Динчо се опита да го свърже с мен и на телефона застана говорителя на полицейското управление, всъщност неформалния и неоторизиран говорител Иван Голешев. Ванката пък познавам вече повече от 20 години, той ми е съученик от а и заедно започнахме навремето работа, заедно почти, защото и той ми дойде като новобранец. Тогава носеше още по два големи камъка в джобовете, защото трябваше да му служат за котва при ветровито време. Служба ТИЛ и кирето от склада му даваха най малкия наличен размер от ризите но тогава средния размер на оядените милиционери беше 2 хикса та му се явяваше като платно на гърба и рискуваше да литне. И не само за това а и защото понякога се държи сякаш е пълен с хелии и ако скочи от покрива на милицията можеше вместо да падне да полети.
Та да започнем с Динчо, защото Динчо днес беше на работа и както си бях решил да потърся другаря Муртев за да си сверя единия от часовниците с неговия се свързах с него. Казвам часовниците защото моя часовник се състои от множество часовници но не го сверявам по никой от другите а просто по някаква формула от производно на останалите. Само, че другаря Муртев беше в отпуска и така целта на позваняването увисна във въздуха и остана надеждата за случайни сверки в които Динката се оказа любезен да опита. Той си е любезно момче но не със всеки по принцип. Спомням си го още преди повече вече от 15 години, когато дойде да работи в местната полиция в която може би аз вече бях за него старо куче. Навлезна с една група сержанти, млади различни и отворени, навлезнаха и си останаха в предверието на системата, като чист въздух, син и студен, останаха в антрето при обувките и изтривалките на мястото до което беше им предвидено да достигнат. Въпреки качествата им, въпреки желанията им и помислите им, откъснати от вън изсъхнаха вътре в системата, в пред и парадния и вход. Та там го срещнах днес и Динчо и както и преди спокоен и засмян е, не че го видях де, още нямам видео телефон а и не ми трябва, защото онези с които контактувам 99% и те нямат та защо ще да имам.
В момента на търсене на случайно някого да е там на работа премина Димитър Попов. Не, не оня с некупувайте а едно друго с много десетилетия по младо и наперено момче с кубинка номер 45 и тежест на крака равна на една бала цимент, почти. Докато Динчо се опита да го свърже с мен и на телефона застана говорителя на полицейското управление, всъщност неформалния и неоторизиран говорител Иван Голешев. Ванката пък познавам вече повече от 20 години, той ми е съученик от а и заедно започнахме навремето работа, заедно почти, защото и той ми дойде като новобранец. Тогава носеше още по два големи камъка в джобовете, защото трябваше да му служат за котва при ветровито време. Служба ТИЛ и кирето от склада му даваха най малкия наличен размер от ризите но тогава средния размер на оядените милиционери беше 2 хикса та му се явяваше като платно на гърба и рискуваше да литне. И не само за това а и защото понякога се държи сякаш е пълен с хелии и ако скочи от покрива на милицията можеше вместо да падне да полети.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене